Андрей ГЕРМАНОВ

                     …

И ще започна стария си труд

над листа бял, все още неначенат.

И нека да ме смятат малко луд –

в мен хиляди души крещят и стенат.

Ще бъдат дните тежки, но все пак

ще издържа аз жив на ветровея –

додето дойде оня дълъг мрак,

до края всичко аз ще преживея.

(Бр. 6/2018 на „Златоградски вестник”)