Здравей, Ефим!

Вчера получих книгите ти. Благодаря ти от сърце!  Набързо хвърлих поглед на тях. Много любов, труд и старание си вложил за да ги издадеш!

Снощи успях да прочета увода на книгата „Изсуши ме, изгори ме...” Аз знаех някои неща по въпроса за „помаците” в Ксантийско, но ти даваш обширен обзор на тази болезнена за българите тема. Сърбите направиха българите в Македония „македонци”, а нашите южни съседи от българомохамеданите - турци! И всичко това чрез фалшификация на историята!

Българското правителство трябва официално да постави тези въпроси пред ЕС!

Преди няколко години, на път от Ксанти за Златоград, спряхме с жена ми Кина до една чешма да пием вода. Това беше някъде на половината път до Златоград. Една млада жена със забрадка наливаше вода в бутилки. Мъжът й ги пренасяше до колата им.

Кики попита жената говори ли български, но тя не отговори. Но явно мъжа й беше чул въпроса и когато дойде до чешмата, малко натъртено  каза: „Ами ние сме си българи”. Той като че ли беше ядосан на жена си, че не отговори на въпроса ни.

България трябва официално да постави този въпрос пред ЕС! 

С изпратените книги ми отваряш още един прозорец към нашият роден край.

Забелязах, че ти си роден в същата година, когато се роди първата ни дъщеря в Златоград - Мария. Тя носи името на майка ми. Бог да я прости! 

Бъди здрав и ти желая повече щастливи дни!

Сърдечен привет,

Константин Вълчев, Канада

(Бр. 6/2018 на „Златоградски вестник”)