Новини

105 години от Одринската епопея: Имаше ли сърби при атаката на крепостта

петък, 15 юни 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Янко ГОЧЕВ

 

 

Докато българската Втора армия воюва, сърбите лежат в окопите.

Втора армия превзема Одрин на 13. 03. 1913 г., след пробив в Източния сектор, където няма нито един сръбски войник. За сръбската реакция от великата българска победа пише на 18. 03. 1913 г. пълномощния министър в Белград, Андрей Тошев, до министър-председателя Иван Гешов:

 

„...В Белград това епохално събитие пробуди по-скоро чувство на завист и злоба. Никакви манифестации, никакво оживление... Вестниците, които тъй възторжено поздравиха падането на Янина, биха минали мълком превземането на Одрин, ако не бе желанието им да омаловажат славата на нашето победоносно оръжие и да припишат всичката заслуга в случая на сръбските войски”. Сърбите се опитват не само да оспорят, но и да си присвоят българската победа при Одрин. Тяхната пропаганда започва да лъже целия свят, че „сръбските войски са пленили Шукри паша”. Такива изявления прави военният министър в Скущината и сръбската преса. След падането на крепостта, в Скупщината в Белград постъпва интерпелация от депутатите. Правителството дава отговор, който е оскърбителен за българската войска и за българското национално достойнство.

На 17. 03. 1913 г., в писмо до Иван Гешов, Михаил Маджаров разкрива възмущението си от сръбското поведение и пише ядосано по адрес на сърбите: „…бързат да се похвалят, че всичко се дължи тям за превземането на Одрин. Аз ви изпращам някои изрезки от вестниците, за да видите, че те са станали смешни в своите самохвалства...” ”Пленяването” на Шукри паша от сърбите всъщност представлява смяна на караула му пред форта Хадарлък, от български със сръбски, начело с майор Гаврилович. Този акт е осъществен подло и много хитро от сърбите. Майор Гаврилович убеждава наивните българските войници, че са уморени и по-добре е да се сменят със сръбски, които били отпочинали. Когато това става, веднага се телеграфира в Белград и Париж, че сърбите „са превзели Одрин и са пленили пашата”.

Тази вест с бързината на светкавица се разпространява по целия свят. Налага се самият Шукри паша да опровергава лъжите на сърбите. Той признава, че е бил победен и пленен от българските войски. За сърбите неговите изявления са много неприятни, не само защото са достоверни, но и защото са направени пред сръбския приятел в София, руския пълномощен министър А. Неклюдов, и са публикувани в печата. За поведението на сърбите под Одрин командващият Втора българска армия, ген. Никола Иванов, отбелязва: „...Сърбите като съюзници бяха повече политически шовинисти. Те не гледаха като нас да се добие общ успех, а гледаха да заграбят повече и да зарегистрират по-добра деятелност за себе си... Много се бояха от Одрин. Но когато падна Одрин, те се проявиха много в плячкосване на всичко, каквото им падне, за да го изпращат тайно в Сърбия (сърбите задигат и превозват в Сърбия част от трофеите на българската армия, като картечници)... Как може да се твърди, че сърбите са превзели Одрин, когато е документално установено, че в това време, когато ние бяхме вземали Източния сектор, и когато Шукри паша изпрати парламентьори за сдаване на крепостта, сърбите се готвеха да правят само рекогнисцировка. Трябва да има човек нечувано дебелоочие да твърди такива нелепости. Но за мен това не е чудно, щом и сега се твърди, че в Македония няма българи”. Самият ген. Никола Иванов им изпраща, „за кураж”, както пише в спомените си, в техния сектор цял български полк - 55-ти пехотен полк. Истината за поведението на сръбските войски под Одрин разкриват и чужденци, безпристрастни наблюдатели. Такъв е случаят с френския военен аташе в София Матарел, който е добре информиран и освен това посещава Одрин след битката, където констатира следите от великата българска победа. По този повод той отбелязва: „…Българските части от източния сектор сами, с упорита борба превзеха главната позиция. И само вследствие на това събитие, в другите сектори турците вдигнаха бяло знаме, опразниха позициите си и отстъпиха крепостта на нападателите”. Истината е, че действията на сръбските Тимошка и Дунавска дивизии, съответно на Северозпадния и Западния сектор, са демонстрационни и само подкрепят основната българска атака на противоположения Източен сектор, където няма никакви сърби. При това действията на двете сръбски дивизии въобще не са убедителни. Сръбските части избягват решителния пряк сблъсък. Страхуват се да атакуват. Влизат само в дребни схватки. Ограничават се единствено с обстрел на турските окопи и позиции, но не и атаката им. Настъплението на „храбрите” сръбски войски започва едва сутринта на 13. 03. 1913 г., и то след турското отстъпление. Паралелът между българските и сръбските загуби на свой ред доказва несъстоятелността на тезата за сръбското „завземане” на Одрин. Сръбските лъжи обаче намират покровители сред някои от великите сили, най-вече Русия и Франция - дело на руснака Самсон Чернов са кинокадри, използвани по-късно в поне три заглавия (все на френската компания „Гомон”): „Сръбската войска край Одрин”, „Сръбската войска помага на българите край Одрин” и „Одрин след превземането му”. Тези кинокадри, разпространени в Западна Европа, показват предимно военни части на Сърбия, които действат съвместно с българските войски при обсадата на крепостта. И трите филма са прожектирани в Белград. Руснакът Чернов работи и за сръбския продуцент Джока Богданович. Той е сред малцината кинодокументалисти, станали очевидци на легендарния български щурм на Одрин. По време на обсадата на крепостта Самсон Чернов най-вероятно се е намирал в редовете на сръбските войски, за което говорят заглавията на неговите репортажи, които са просръбски. Напълно възможно е да се е придвижвал със сръбските обози, снабдявал е частите и е използвал изглежда техните „канали” за преминаване през българска територия. И няма как да бъде другояче, защото по време на обсадата Одрин е „закрит” град и журналисти военни кореспонденти влизат в града едва след завземането му от нашите войски.

„Взето е решение в Главната квартира за втората кампания на нашата война - обяснява в свое писмо помощник-главнокомандващият генерал Михаил Савов - нито кореспондентите, нито военните аташета да не бъдат допускани на театъра на войната”. Руснакът Чернов оказва неоценими услуги на сръбската антибългарска пропаганда. Чрез близостта си до сърбите той преувеличава сръбския принос за завземането на Одрин и съдейства за легитимирането на сръбските претенции за ревизия на договора с България. Благодарение на Чернов Европа разбира за „голямата сръбска победа” край Одрин.

 

(Бр. 5/2018 на „Златоградски вестник”)