Евтим ЦВЕТКОВ

„Бойната” кола на Джоти пристъргва заплашително под краката ни, затъва по калта, но страшно няма – ще отидем и ще се върнем невредими, уверява той.

„Труден е пътят към храма”, заключава философски Деспотов, а пътят, разбира се, е този към новопостроения храм „Св. Екатерина” над Златоград.

Освен с него, мястото се прочу напоследък и с мащабния строеж на „фермата на кмета”, както наричат бъдещия овчарник за френски овце тук. Към него сега хвърчат също така „мащабни” камиони със строителни материали, та и затова пътят е доста изровен. Според Деспотов обаче, така ще е докъм пролет, после влажността намалява и пътят става нормален. Сочи ни една синя табела-стрелка, че до храма има още малко, та туристите, стигнали дотук, да не се отказват...

Преди десетина години в ЗВ пуснахме цяла страница за започналото строителство на параклиса, за необходимите средства и първите дарители, но след началния ентусиазъм, нещата пазамират, секва и довършването му. За това допринасят и известни неразбирателства между общината и Църковното, тъй като оттам отказват да им предадат собствеността върху земята, а това за Митрополията в Пловдив било основно, за да припознае храма за свой. И да даде благословията си по неговото откриване.

Въпреки това, инициативната група, ръководена от екскмета Николай Деспотов, възобновява усилията си, събира необходимите средства и сега със задоволство отчита, че храмът е завършен. Е, може би почти завършен, но все пак оставащото са малки довършителни дейности в околното пространство. Но най-вече – кметът да си изпълни обещанието и да направи стълбата към параклиса, крайно необходима след падналия ниско път, заради строежа на фермата...

Във всеки случай, поглеждайки към върха, виждаме параклиса като едно малко бижу, каквото едва ли може да се срещне в доста голям периметър от родопското пространство въобще. Естетична ограда от ковано желязо с порти, от които ви гледа Божият син, копие от икона в Синайския манастир. Самите врати на параклиса – ореховото дърво, украсено също с метални линии и топчета, е естетически образец, дело на самия Деспотов. Около тях са двата свещника, където можете да запалите свещта си преди да влезете, тъй като вътре няма възможност за това.

Но истинската красота е, разбира се, самото вътрешно пространство – оригиналната дърворезба от тревненските резбари, която е „поела” съвършените икони, дело на местния майстор отец Лилов.

Доста са щедрите златоградчани, които са отворили своите сметки, за да се завърши златоградския параклис на името на св. Катерина, както е известна при нас. Сред тях са Румен Цонев и Владо Гиритлиев, Кирил Асенов и Стафен Башев, Ал. Митушев и Христо Петков, Ротари клуб, Северин Ушев и Едгар Башев, и други.

И сред тях - един-единствен общински съветник, д-р Асен Хасапчиев, въпреки специалното обръщение на Деспотов до всички тях да дарят средства от доста добрите хонорари, които вземат като съветници. Останалите 16 обаче имат възможност да поправят пропуска си, тъй като, казва ни г-н Деспотов, търсят се последните около 3 хил. лв. за довършване на околното пространство на храма и две-три пейки за отмора вън... Сметката е в ДСК, с IBAN BG41STSA93000024641814.

Колата на Джоти дрънчи на връщане. Калта никак не е намаляла, задния калник се откъртва при поредното хлътване в дупка. Прибираме си го, обаче, защото ще потрябва, пък сме и еколози и ламарини по пътя си не оставяме. Особено по Пътя към Храма. Който докъм пролет, може и докъм лятото, ще е все така труден. Но във всеки

случай – твърде поучителен...

(Бр. 4/2018 на „Златоградски вестник”)