Новини

Що е „стършел” свършил: Или какво написахме през 2017-а

понеделник, 14 май 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Защо пренебрегваме юбилейни годишнини (60 години родилна помощ), вместо да ги ползваме като необходима „реклама” за решаване на определи проблеми...

+ Защо продължаваме да сечем дървета и така влошаваме още повече въздуха в града, който всички ние сме избрали да живеем...

 

 

(От бр. 1)

 

...И като вървим нататък в прегледа на течението ни от миналата година, стигаме  и месец юни, с новата археологическа находка в района на Златоград, осветяваща средновековното му минало – открити са две нови църкви с 11 гроба до тях, а още пет са маркирани за разкопаване. Една находка, затвърдяваща българската древност на планината, защото не са лишени от основание догадките ни, че това са последните храмове от жизнения път на патриарх Евтимий Търновски, чиито следи по всички исторически извори водят към Родопите.

 

В броя хвърляме и „поглед към някои стари „янчевизми” и пр. лъготения”, визирайки лъжите на кмета ни за това как трябвало да се запази Стария град от презастрояване – лъжи, които с документи показваме как и преди осем години кметът ги говорише същите, само дето не е мръднал ни на йота от приказките си, а Стария град продължава да е едно изпосталяло място, в който всеки прави каквото си иска, останало без градинки, превърнати в незаконни паркинги пред очите на главния полицай и самия кмет. Та може би затова същият казва по БНР, че „ние сме в дълг пред гражданите”, но защо казва „ние”, след като сам и персонално си е виновен да не се случи нещо положително в тази част на града. И затова пък ние му припомняме в броя оня документ с Правилата от далечната 2011, с които същият лъготеше гражданите, че ще се въвежда някакъв ред. „Така че, наистина, кметът наш е в дълг пред гражданите, както говори в интервютата си. Най-малкото затова, че ги лъже и им претопля стари манджи и иска отново да му повярват, че ще го направи...”, добавяме там в заключение.

Минавайки после през любопитни и поучителни материали за това как преди сто години сме разгромили руските окупатори в Добруджа, когато с тях сме в различни военни лагери през Първата световна война, отбелязваме и 80-годишнината на един паркетен мошеник, дошъл от Мадрид да ни „оправи” за 800 дни – „Внукът на Лисицата и българският кокошкарник”, се казва статията юблейна за мошеника, чиито дела още тегнат на плещите ни с кадрите, които ни завеща, всички те, конкуриращи се по наглост във властта и до ден-днешен, на наш гръб.

През юли продължаваме темата за средновековните разкопки – все пак, не се случват подобни работи всеки ден. Вече е ясно, че църквата край Добромирци ще носи името на св. патриарх Евтимий, а нейното възстановяване в автентичния й вид предстои в най-скоро време. И понеже броят е с акцент археология и култура, тук е статията за „Теренните проучвания в района Бенковски-Ягнево-Добромирци” – колко отдалечена е от нас е епохата на скалната цивилизация, какво от нея и как се приближава и днес към нас, кои са новите терени, обект на археология в близко време. Всичко това – в обширен разговор с приятеля на Златоград Николай Овчаров. Но с друг наш приятел – историкът Янко Гочев, продължаваме рубриката за 100-годишнината от Първата световна война и за това как в бой с руснаците, българския ген. Иван Колев печели Добруджа за България. А броят ни пък печели читателите си и с представеното хирургично отделение на д-р Веселин Хаджийски, осъществило 215 операции на пациенти само за първото полугодие...

15 години от приватизацията на „Горубсо-Златоград”, но и 55 години от създаването на р-к Ерма река, които отбелязваме в броя от септември подобаващо, редом с августовския традиционен миньорски ден, ни дават повод да погледнем исторически на рудодобива в нашия район и да публикуваме част от рудодобивната история на края, по-точно за родопската инвестиция на Германия през 30-те години на ХХ в., в материала „Въжената линия от Бориева до Кърджали – как беше...”

Новата работилница в Стария град „откриваме” под заглавието „Тюфеци, ножове и пищови ще правят майстори в дюкян”, а в „Имането” отново запознаваме подробно с удивителни скални творения на времето в околностите на Златоград, вдъхновили нашия приятел Николай Нинов да напише книгата си „Времето гледа с десет очи”. Септември обаче е празник преди всичко на българското съединение на южната и северната му част през 1885 г., смисълът на което предаваме от първа ръка, със статия на патрона на златоградската главна улица - Стефан Стамболов, който разсъждава бойко „Защо Русия пречи на Съединението” във в. „Свобода” от 1886-а.

През октомври вече разбираме, че за днешното правителство проектът за водата от Ерморчието, която толкова години все искаме да доведем в града, особено преди избори, не е приоритет за финансиране. Поне това твърди министърът еколог Нено Димов в парламента, след като Дора Янкова отново постави проблема в деня за парламентарен контрол. Но този брой има още два много важни акцента, а именно – поставяме за пореден път открито позицията си за жп-отсечката Комотини-Кушла-Подкова, която така построена, съкращава пътя от Солун към Бургас, Варна и Русе с цели 100 км. Правим това във връзка с проведените разговори на премиерите Борисов и Ципрас, подписали меморандум за развитието на този вид транспорт в близко бъдеще.

Втроият акцент е представянето за първи път в страната на книгата-събитие на 2017-а – издадената за първи път на български език историческа книга на родопският възрожденец Стойо Шишков, „Гърцизмът на Балканския полуостров”, издадена през 1919 г. на френски език в Париж, по повод предстоящите преговори за мир в Ньой след Първата световна война, и неиздавана досега на български език. Едно блестящо документално изложение за целия регион в исторически план, актуално и днес.

 

(Бр. 4/2018 на "Златоградски вестник")

(Краят – в следващия брой)