Новини

„Възстановяване” чрез разделение

петък, 20 април 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ За пореден път 3 март се очертава като празник единствено на русофили и евроскептици...

 

Горан БЛАГОЕВ

 

     Националният празник е празник на нацията. Тоест той трябва да сплотява, да обединява, да събира. Иначе казано, другото име на националния празник е „единство“. Защото нация, която  не е сплотена, не е обединена, не е единна, не е нация. Тя е сбирщина.

  В този ред на мисли не е трудно да отгатнем до колко подхожда към Националния ни празник като към празник на единството Общонационалният комитет под патронажа на президента, сформиран за  честването на 140-та годишнина от 3 март 1878 г. Общественият профил на персоните, които участват в този комитет, и енигматичният начин, по който бе съставен, красноречиво говорят за какво „единство“ може да се говори. Онова, което със сигурност патронът на комитета и неговият екип не са си направили труда да забележат, е какво название е приела за дейността си тази неформална общност. А то е „Общонационален комитет за честване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877-1878) и възстановяването на българската народност“. Като изключим прилагателното „освободителна“, никъде в названието не се говори за освобождението на България – може би трябва да се подразбира. Но да разчита на подразбиране от широката общественост в този случай е най-малкото неуместно. Да не кажем, че е

  първокласен гаф

В крайна сметка „Общонационалния комитет“ не е сформиран за да пее частушки или да играе казачок, та да се задоволи с едно подразбиране за заглавието си. Когато патрон на този „Общонационален комитет“ се явява не някой треторазряден културтрегер или неуспял политик, а самият държавен глава, то названието на този комитет не следва да се подразбира. То ясно трябва да говори, че се подготвя честване на юбилея от „Освобождението на България“, а не на една война, та била тя и „освободителна“ според ширещата се митология. По-обезпокоителна обаче е втората част от названието. Тя визира „възстановяването на българската народност“... Ох! Ох! Ох! Звучи като да е писано от някоя недообразована отговорничка по културната дейност в кметството на Долно Туткаво. „Общонационалният комитет“, в който има историци от ранга на проф. Андрей Пантев, ни казва, че българската народност е възстановена благодарение на Руско-турската освободителна война. Възможно ли е? Очевидно да. Една от крилатите фрази на фриволния професор е, че историческите факти му пречат да мисли. Личи си! Защото според втората част от названието на комитета, чийто съпредседател се явява професорът, излиза, че пет века българи не е имало – имало е някакъв хиатус между Шишманова България и кратковременната Санстефанска България. Трябвало е да се случи Руско-турската освободителна война, за да се възстанови народността ни. Апропо, колегите на проф. Пантев, на които историческите факти им помагат да мислят, са се произнесли, че 

много преди тази война

българите вече

не са народ, а нация

Нация, която се възражда и има своите идеолози – като преподобни Паисий Хилендарски, Раковски, Левски, Ботев... Да припомним, че в духовен план преобладаващата част от българската нация е обединена от Българската екзархия, която е първата институция на православните българи в Османската империя. Именно тя ги обединява от Тулча до Охрид, от Дунава до Бяло море.

(Краят – в следващия брой)

 

Бр. 3/2018 на "Златоградски вестник"