Новини

Що е „стършел” свършил: Или какво написахме през 2017-а

петък, 09 февруари 2018 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Защо празнуваме 165, а не 185 години българско образование в Златоград; и още акценти из златоградските страници на миналото и настоящето, но с поглед към бъдещето ни...

 

 

Като отзвук за нашия поотминал вестникарски юбилей /той беше през 2015-а/, в първия брой за 2017-а публикувахме писмото до нас от Канада на д-р Динко Вълчев, който между другото ни пишеше, че „Четвърт век вестник в Златоград е един голям принос към обществото”. И нека с него да започнем краткия преглед на основни теми и проблеми от „течението” на вестника, което правим в началото на всяка година.

 

От същия бр. 1 за 2017 г. е видно, освен това, че не само завършваме, но и започваме годината с „Горубсо” – онова най-важно за икономиката на общината предприятие, от което могат да дойдат както добрите, така и лошите неща за всички ни. В случая става въпрос за нещо много добро, защото говорим за иновативния проект във фирмата, който влага „2 млн. лв. за нови машини във флотация”, всяка от които струва 280 хил. евро, след като малко преди това е вложила също толкова за надграждане стената на хвоста и неговата преливна чаша. В броя присъства и един болезнен за общината въпрос - за непрестанните щения на кмета и обкръжението му да секат зеленината в града. В случая задаваме въпрос „Иска ли общината да сече гората над един квартал?”, само заради искането на някои от жителите му, сигурни, че така „ще се стоплят през зимата”. Завършваме статията така: „Демагогията да направим нещо, само за да угодим някому и да отбием номера, е практика лоша и стряскаща. И аз лично се страхувам...”

Другия проблем, акцент на броя, е в „Малък, почти ироничен коментар” - за хвърляните от общината по 130 хил. лв. всяка зима за снегопочистване, без всъщност да има такова, особено към границата на „Св. Костадин”. В него предлагаме общината да ни спести този излишен харч, като с тях спести пари за закупуване на специална техника за зимно почистване, каквато колегите им от съседно Мики и Хрисуполи с готовност ще им помогнат. Защото там с такава машина действат, и то чак до Костадин, без да хвърлят пясък. Нашият кмет и обкръжение обаче не виждат чак толкова далече, за тях е важно да разсипват пясък, който ние после да дишаме и да пълним болниците. И да разсипват пари, разбира се, защото пак ние им ги трупаме...

Редом с текстовете за болницата, която търси и лекари, и медсестри, поставяме отново въпроса за достойнството на общината, която следва да зачете заслугите на златоградския депутат в две народни събрания пред „девети”, Сирко Станчев, участвал в спасяването на българските евреи и с огромни заслуги за разтието на града и региона в едно сложно време. Поставяме го, разбира се, въпреки глухотата кметска и лъжата Кръстева, защото един ден, когато същите не са на пост и никой няма да усети това  като минус за общината, те сами ще осъзнаят тесногръдието и слепотата си, независимо от пачките, които са натрупали с различни свои ходове... А материалът е под рубриката „Достойно ест” и заглавие „Защо отново поставяме този въпрос?”

От бр. 3 даваме старт на материали по една друга местна болка – за това какъв въздух дишаме, заглавието е „Как да изчистим въздуха, който дишаме”, тема и на настоящия брой 1 от новата година. И ако управниците ни прочетат цялата поредица текстове по темата, с полезните предложения, които се правят в тях, то те биха станали малко по-добри като хора, отколкото са, но затова пък и доста по-добри като управленци, отколкото са вече повече от десетилетие...

Отново за тях е и текстът в броя под заглавие „За един размахан пръст, а и за един кметски пълен Член” – реакцията ни по повод заплахите, които си позволява да ръси кметът Янчев към вестника, като се зарича, че повече нямало да го чете. „Голям праз!”, кмете, казваме му пак, защото с това показвва единствено, че може да е обикновен бюрократ, но не и управленец. Да не говорим, че така демонстрира простотия и обикновена злобарщина. Което не може да бъде добър атестат за претенциите му на „политик”, както се подписва тук и там из мрежата. И затова в текста са и следните редове: „...И би трябвало да го е срам, че е подписал договори и плаща на два смолянски вестника и няколко тамошни сайта (по 400-500 лв. за всеки), а мечтата му е да съди вестника на града, който го избира за кмет! Затова казахме на кмета тогава, да го кажем и на читателите – това е управленски гьонсуратлък. Казахме още на кмета, сега да го напишем – такива може да ги говори на един барман или сервитьор, например, може и на физкултурниците около него, които са доста. Но един кмет да говори така с журналисти – не е никак прилично... И даже нагло!” Ако витрината на една държава е отношението на властта към културата и свободата на словото, то нашата „витрина”, видно от отношението на кмета, е доста непривлекателна...

И все пак – в броя има и други важни неща: за изгубеното дело в Страсбург от страна на местна депесарска клика в Старцево, която иска да отнеме местното гробище само за себе си и за никого другиго; за водата от Ерморечието и как тя спаси хвостохранилището, чието езеро бе заледено и създаваше сериозни проблеми; та дори и за един интересен час по история с млади хора от гимназията, който проведохме в редакцията на вестника...

От бр. 5 продължаваме с т. нар. „побеляване” на реката и търсим отговор на въпроса колко дълго можем да живеем в неверие към институциите, като определяме ситуацията като доста излишна паника; разкриваме как депутатът Делян Добрев и неговия зет стоят зад санирането на блоковете в Златоград и как кметът на Неделино предаде на полицията подкупни дюлгери в собствения си кабинет; даваме конкретни данни за вредите от мръсния въздух в града и как да започнем да се спасяваме от него, но и за лекарската акция срещу рака на гърдата тук.

Като продължаваме темата за водата, която пием, чрез направените английски тестове, отричащи наличие на метали в нея, в следващите броеве тръгваме отново по следите на патриарх Евтимий, тъй като не само откриваме нов златоградски музей (този път за българското хайдутство), но и започват разкопките на средновековните църкви в района на Добромирци. Но истинският акцент на бр. 8 е аферата с уволнението на журналиста от НТВ Васил Иванов и връзката тук на златоградчанката Дарина Сарелска. Доколкото проблемът засяга публични лица като кметът Янчев и областният управител Славов, той е разгледан многостранно и с всички гледни точки за това има ли корупция и цензура у нас. Тук открехваме завесата и за „овчарските” страсти и забежки на кмета и съпругата му, визирайки фермата за 200 френски овце, с кланица и мандра, която започва да се строи до местността „Св. Екатерина”.

През май вече отбелязваме 165 г. българско образование в Златоград, като никой не обясни на гражданите защо се отказахме от предишните години на образование – тези до 1852 г. Та нима те са по-малко български години и по-малко важни от годините след тази дата!? С това недоглеждане позволихме на други околни селища да пропагандират първенството си в образователно отношение, като селата Широка лъка и Павелско, които не се отрекоха от „килийна” образователна система при тях и така празнуваха 180 години от началото на образователното дело при тях. Което е най-малкото исторически невярно, защото образованието в Златоград е с документирано начало 1832 г., а по споменни публикувани сведения и от 1830 г. Така че ако не 187, то най-нормално беше през 2017 г. да празнуваме 185 години златоградско образователно дело. Защото на всички предишни форми на образование в Златоград, естественият наследник е гимназията „Антим Първи”. Но както се казва, онова, което сам си направиш, никой друг не може да ти го направи... Което не ни пречи да отбележим датата с редица приносни материали, като статията на Антон Попстоилов за даръдерският даскал Яков Змейкович, за празника на сп. Родопи”, отпразнувало 15 години от възстановяването си, представяме новата книжка на Смолянския исторически музей, посветена на Средните Родопи в Първата световна война, която пък зачитаме с текст за върховата победа на войската ни в тази война – битката при Дойран като връх на българския военен  гений. Все във връзка с 24 май задаваме редица актуални въпроси в статиите „Празникът ни” и „За буквите – като за газа! Защо не?”; в интервю с евродепутата Уручев говорим колко е важно предприемачеството да стане предмет в нашето училище, как бизнесът е все по-притеснен от недостиг на кадри, макар ЕС отново да ни е заделил още 5 млн. лв. за бъдещи предприемачи. Цялата тази проблемност е детайлно разгледана в няколко статии, върху които си струва да помислят и поразсъждават местните власти, вместо безсмислено да закриват училища, без памет за каквото и да било...

 

Бр. 1/2018 на „Златоградски вестник”

(Краят на прегледа – в следващия брой)