Новини

100 години от Първата Световна война: ЕДНА ЗАБРАВЕНА БЪЛГАРСКА ПОБЕДА

събота, 30 декември 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Цочо БИЛЯРСКИ

 

 

Въпреки, че след Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.)  България е заобиколена само с врагове, които са същевременно и алчни съседи, тя прави опит да намери съюзник сред тях. Това на практика се оказва довчерашния главен противник Турция.

 

В дните когато се подписва Цариградския договор през септември 1913 г., делегация от първите ръководители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, в състав Андон Димитров, Борис Мончев и Дионисий Канделаров, а по-късно и полк. Александър Протогеров, води успоредни тайни преговори, в резултат на които се постига споразумение и се подписва протокол за създаване на Българо-турска революционна организация, към която е трябвало да се присъединят и Албанския и Влашкия комитети за извоюване свободата на Македония. Главен център на тази организация става Цариград, а изходен пункт за ръководство и революционни действия - Гюмюрджина, представляваща главен град на българската Западна Тракия.

Въпреки започналите революционни действия в навечерието на Първата световна война, българската държава спешно организира и във военно отношение Гюмюрджинската област. На тази важна в стратегическо отношение военна област се оказва необходим и изключително полезен полковникът от кавалерията Иван Колев.

На 31 октомври 1914 г. той получава назначението за и. д. началник на 10 Беломорска дивизия, като е приведен от кавалерията в пехотата. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. Младият генерал успява да организира не само във военно отношение, но подпомага и установяването и укрепването на гражданската администрация в Беломорската област. От тогава датира и близостта му с Протогеров. (Между другото, бъдещият генерал Ал. Протогеров ще е един от тези, които ще произнесат надгробното слово на ген. Ив. Колев през 1917 г.)

Ген. Колев се заема и с укрепването на Беломорската брегова граница. След неуспеха на антантските войски при Галиполи, те правят нов опит да дебаркират на територията на България, която вече се е включила във войната на страната на Централните сили и по такъв начин е и съюзник на Турция. На 22 януари 1916 г. бъдещият командир на Кавалерийската дивизия се проявява и като командир на бреговата артилерия в Бяло море. Под негово ръководство тя успява да отблъсне десанта на английските и френски военни кораби при пристанищния град Порто Лагос. Именно той успява да организира и да присъедини към царството Беломорската област, в един момент, когато името му става най-голямата опора за населението и войските ни в Беломорието.

За битката при Порто Лагос едва ли ще намерите нещо в историите на Първата световна война. Тази победа над антантския флот и днес остава почти неизвестна. На нея се спират само Николай П. Николаев и Григор Василев.

(За битката при Порто Лагос

от Григор Василев – в следващия брой)

 

Бр. 20/2017 на „Златоградски вестник“