Новини

Читателски дневник: За един просфорник, едно елово клонче и една книга…

петък, 29 декември 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Как една златоградска книга ни свърза в емоционално приятелство с една златоградчанка, макр и живееща в Пловдив…

 

 

За панаира на занаятите в Пловдив през есента на 2016 г., заедно с разнообразните дърворезбени артикули с авторски разработки на база традиции от епохата на българското възраждане, моят съпруг Дечо Дечев беше изработил и няколко броя печати за хляб – просфорници.

Те обаче бяха свършили, когато такъв потърси и една жена, чийто вид излъчваше кротост и лесно забележима интелигентност. Поръча си просфорник, който да й изпратим и ни даде адреса си в Пловдив. Казваше се Мария Димитрова.

В дните преди Коледа опаковах просфорника и сложих до него една малка иконка и едно елово клонче. След известно време Мария се обади силно развълнувана и през сълзи ми разказа колко радост и мили спомени е събудо у нея това „елово чопче“.

Както се оказа, Мария била родопчанка и златоградчанка. Чрез просфорника и еловото клонче в дома й влезнала планината и златоградските „бели зими“. Така изпратеното от нас ни свърза в красиво емоционално приятелство. И на тазгодишния панаир (септември 2017), ние пак бяхме на изложението и свърх нашия багаж успях да занеса на Мария поне част ІІІ на „Златоградски страници“, която взех от Екатерина Пашалиева.

Три дни Мария чела и препрочитала „страниците“ и преди тръгване ни върна книгата в изискана опаковка, придружена с кутия бонбони и изписан от нея разказ за нейния баща и златоградската й рода. Каза ни, че го е написала на един дъх и с много вълнение.

Честити сме с моя съпруг да познаваме тази златоградчанка и първи да изживеем вълнението от написаното от нея за златоградския си корен, със заслуги към Златоград. Град, който оживя в сърцето ми чрез трите части на „Златоградски страници“, с които днес той продължава да е първи, защото тези златни златоградски страници са неговия безкраен духовен паметник.

И сега към неговата жива и здрава сплав изпращам още едно златно зърно и моля талантливия съставител на книгата и редактор на ЗВ Ефим Ушев да прибави в страниците му и разказа на Мария с неговите отблясъци от миналото, за да лъчезарят те в годините напред, към бъдещето на златния Златоград.

Елена Дечева, Дечо Дечев

Смолян, 7 окт.`17

(Текстът на Мария К. Димитрова –

чете в следващия брой)

 

Бр. 20/2017 на „Златоградски вестник“