Това е Свидетелство за Свето кръщение, документ на Българската екзархия, Маронейска епархия (с. Мароня, Гюмюрджинско), към която се е числяла и Златоградската църква някога.

Горе вляво e пощенската марка на Светия синод на БПЦ, с печат на Маронейската епархия; вдясно е печатът на Българската Екзархия – върховния орган на Църквата. Споменатото село, в чиято църква става събитието (с. Коюн-кьой, Ксантийско), е само на десетина километра от Ксанти в източна посока, и днес носи гръцкото име Кимерия, което получава със закон при масовите преименувания на села, градове и местности през 1926 г. Свидетелството ми бе предоставено от местен грък, ксантиец, за разчитане, тъй като не можел да разбере какъв е този документ.

Ето текста на свидетелството, дословно разчетен за нашите читатели:

„В двадесет и втори ден на месец февруари на хилядо деветстотин четиридесет и втора година (1942), роди се в с. Коюн-кьой, Ксантийска околия, Маронейска епархия, от православни родители Григор Стамов и законната му съпруга Тодора Стамова, отроче от женски пол, което биде кръстено от свещеник Димитър Заграфов, в енорията на църквата „Св. В. М. Димитрия“, и се именува при светото кръщение Мария.

Новопокръстеното отроче бе възприето от св. купел от Апостол Д. Симидов  от с. Коюн-кьой, Ксантийска околия.

30 август 1942 г.

Енорийски свещеник Д.  Зографов

(Бр. 20/2017 на „Златоградски вестник“)