Наталия КЕХАЙОВА

 

 

Родопа омайва сетивата на всеки, решил да се потопи в дебрите й. Планината пленява не само с многовековната история и географските си прелести, а и със съхранените традиции и обичаи. Основната ценност в родопските домове е почитането на родовите традиции. Макар че хората живеят в настоящето, те владеят езика на отминалия живот и строго спазват предписанията на малкия патриархален космос.

 

Това е един свят, изтъкан от невидимите нишки на неписаните родови закони и демонстриращ сериозно религиозно възпитание. В това патриархално битие има място за всичко, свързано с човешкото съществуване, с изключение на телесността. Нещо повече- в този свят сексуалните преживявания са тема табу. Всеки намек в тази област провокира поведение тип „ощипана девойка”, характеризиращо се с обилно изчервяване от свенливост. Сексуалната сдържаност и потискането на природния нагон са все характеристики, отнасящи се до свенливия родопчанин.

Но тъй като сексуалността се нарежда сред най-важните общочовешки потребности, не е възможно да бъде потисната напълно. Родопчанинът открива начин да изрази еротичните си преживявания, като същевременно не погазва строгите родови повели. Строшаването на тежката патриархална окова- сексуалната цензура, се случва чрез народните песни. Наред с останалите песни, се прокрадва и темата за еротичното. И тук е моментът да се направи едно уточнение. Еротиката като понятие твърде често се употребява като синоним  на порнографията. Еротиката е изкуство за предаване на сексуална емоция и чувство. В нея много често присъства елемент на незавършеност, недоизказаност, т.е. оставя се въображението да доизгради представата.

Еротиката разчита на свенливостта, сетивността и артистичността. Именно на този принцип са съставени и родопските песни, свързани с тази тематика. Налице е един свенлив, но игрив еротизъм. И все пак, макар и съществуващи, тези песни влизат в регистрите на неофициалния, маргинален фолклор, в едно капсулирано консервативно общество, чиито възприятия са все още канонически.

Родопчанката и помакинята са забрадени жени, прикрити- почти нищо не се вижда под одеждите им. Затова те пренасят еротиката в песните. Всеки жест, всяко действие е представено по изключително игрив и закачлив начин. Смелостта, която им липсва в патриархално-родовите отношения, те изразяват чрез песните. Всички сме убедени в анонимността на фолклора, в липсата на представа за авторство. Това е начинът да се изразят чувства, мечти и копнежи, без да има упреци за непристойно поведение. Пример за непринудено поведение и характерната игривост има в една от най-популярните и обичани песни:

 

Сàя сам вèчер сàма самѝчка, 

ти елà, аго Сульмàне, ти елà, елà.

- Сварѝ ли ми штеш  мồрна кафѝца, 

да дồйда, бèла Фатмѝце, да дòйда, дòйда? 

- Сварѝла бех ти, пак ше ти свàре,

ти елà, аго Сульмàне, ти елà, елà... 

- Послà ли ми штеш м'ồчка дюшèчка 

да дойда бèла Фатмѝце, да дойда, дойда. 

- Послàла бех ти, пак ше ти пòсла, ти елà, 

аго Сульмане, ти елà, елà... 

- Лèгна ли ми штеш ти пак до мèне

да дòйда, бèла Фатмѝце,

да дòйда, дòйда...

 

- Лèгнала бех ти, пак ше ти лèгна

  ти елà, аго Сульмане, ти елà, елà.

 

Забавното уговаряне между Сюлман и Фатме свидетелства за взаимността на споделените чувства. Девойката е избрала момент, в който е сама вкъщи, за да покани любимия мъж. Това само подсказва колко нередна е постъпката й. А това, че момъкът е наречен аго, означава, че той е по-възрастен от нея, което е още по-голямото предизвикателство за момата. Той поставя условия, за да я посети, а девойката моментално се съгласява с всичко, като след всяко нейно съгласие, тя използва думи, с които дава да се разбере, че го е правила и преди и не за първи път се очертава да участва в подобен „сюжет”. Не ставаме свидетели на срещата, песента свършва, но всички знаем, че загадка всъщност няма. Все пак да не забравяме, че тя е тази, която го кани в къщата си.

В родопската песен в мерена реч се изразяват реални желания, скрити зад строгите двери на патриархалния космос. Сексуалните желания са трансформирани в песни, които влизат в регистъра на маргинален фолклор, който обаче придобива доста широка популярност. Но и там всичко е премерено, поднесено е с голяма доза свенливост. В нито един текст не се среща и прашинка пошлост, дори няма и грапави описания на телесни приключения. Всичко е пречупено през призмата на свенливия еротизъм и е поднесено с голяма доза закачливи тропи и фигури. Оттам нататък въображението на всеки един от нас има свободата да разкодира посланията според собствените си представи и познания…

 

(Бр. 16/2017 на „Златоградски вестник“)