Новини

Теренните проучвания в района на Бенковски-Ягнево-Добромирци - ще продължат ли и в бъдеще?

четвъртък, 26 октомври 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Колко отдалечена от нас е епохата на „скалната” цивилизация; + Какво от нея и как се „приближава” днес към нас; + Кои са новите терени в района, обект на археолозите това лято – в отговорите по-долу от един разговор с българския „Индиана Джоунс”, археологът Николай Овчаров…

 

 

. Веднага искам да кажа,

че няма „културно-исторически туризъм” сам за себе си – той е само част от понятието туризъм, с който България може да привлече хората. Тя е една от трите страни в Европа с най-много археологически паметници.

Само допреди петнайсетина години за културно-исторически туризъм у нас не се говореше. Всичко беше свързано с морето и планината, от Пампорово до Несебър.

Когато тогава говорех на местните хора в Кърджали, че нивите и тютюните им ще си отидат, но ще останат местните паметници, които ще ги хранят, никой не вярваше и дори се присмиваха. И ето сега, около 70-80 хотела работят там именно на базата на това културно-историческо наследство, което успяхме да докажем в региона. Вече и в министерството на туризма няма съмнения, че именно това е лицето, флагмана на туризма, който ще привлича хора в нашата страна. Италианци, гърци, дори и турци досега са го правили, но ние все още не сме се възползвали достатъчно добре от това, което имаме като даденост. И няма съмнение, че в основата на всичко е Перперикон - това беше обектът, който позволи да се заговори и за другите паметници, да се даде възможност да се работи и по тях, да се създадат различни маршрути за туристи. Защото в регион от около сто километра на Хасково-Кърджали-Златоград имаме много силна наситеност на археологически и етнографски паметници, в съчетание с прекрасна природа. Дестинацията започва с Александровската гробница и музея там, който Япония изгради с повече от 3 млн. долара, минаваме Перперикон, Татул и много други по-малки паметници, за да стигнем до Златоград, с тенденция да се иде и до Смолян, стига те да бъдат по-активни. Днес Перперикон е с 250 хил. човека посещение, с 16-18 млн. лв. инвестиции от българските правителства, с които се прави инфраструктура, реставрират се и се консервират различните паметници. Другият голям обект е на Татул, който обаче в момента е в застой заради известни проблеми с местната власт. Нещата вървят добре там, където общините и археолозите работят заедно и пример за такова сътрудничество са Кърджали и Златоград.

 

. Сега конкретно за Долината

на скалните хора – става дума за една тракийска култура, която се развива в Източните и Средните Родопи, която се отличава много от останалите култури в другите части на Тракия. А именно със своите скални образувания, които са концентрирани тук – три четвърти от съществуващите скални феномени в страната се намират тук, в огромната си част образувания на природата. И някъде отпреди 7 хиляди години, каменно-медната епоха, се появява един праисторически народ, който няма име според днешните ни понятия, който обожествява тези скали. Наскоро за първи път на Перперикон идентифицирахме сграда от тази епоха, издълбавана не с друго, а с костени и каменни инструменти.

В района на Бенковски първите впечатления се правят от естествените образувания по скалите, които днес хората кръщават с различни имена – моржа, костенурката, лъва и пр. И тогава хората просто са използвали за своите практики създаденото от природата. По-късно обаче, вече в края на бронзовата епоха (ХХ-ХІХ в. пр. н. е.) започват първите масирани изсичания на скалата, тогава започват да се оформят светилища, сред които е и гроба на оня легендарен цар на Татул, за който само предполагаме, че е Орфей; тогава и на Перперикон се появяват първите каменни олтари, в които се е правил култа към Загрей, по-късно известен като култа към Дионис. Именно тогава се създава културата на скалните хора – това е времето на Троянската война, времето на големи сблъсъци, на Микена и Тиринт, времето, през което Омир пише как десет години пред стените на Троя воюващите и от двете страни чакат да дойде черното тракийско вино, за да подсилят войниците си и да продължат да се сражават. Това вино не идва от другаде, а именно от Беломорието и Източните Родопи. Заслепени днес от тракийското злато, забравяме, че то идва 1000 години по-късно – ІV-ІІІ в. пр. н. е., което е финала на тракийската култура, когато траките поръчват златните си украшения, за да погребват с тях царете си. Но истинският разцвет на тракийската култура е във финала на бронзовата епоха и началото на ранно-желязната епоха – ХІV-VІІІ в пр. н. е. И точно Източните и Средните Родопи се оказват нейния център, което установяваме на база археологическите открития, които имаме. На Перперикон откриваме цялата система от каменни олтари и места за жертвени огньове и гадания, които са правили и за които 600 години по-късно Херодот ще ни разкаже какви обряди са вършили траките… И това нещо се е вършило именно тук, в района на Златоград и Бенковски, където е най-западната част на културата на скалните хора, обхващаща един периметър от Асеновград на север, до Крумовград на юг; и от Маджарово на изток до района Бенковски-Златоград на запад. Към Смолян също имаме светилища, но няма скални изсичания. Тези проучвания ни дават сведения за една тайнствена култура на скалните хора, в която геологическата история на района е не по-малко интересна от неговата чисто културно-историческа история. От това, което знаем за траките от този далечен период, е че те правят два вида култови дейности – чрез виното и огъня.

Например светилището на Шейтан кая, което открихме през 2004 г., детекторите не показват наличие на никакъв метал. Но затова пък има много керамика. В Х-VІІ в. пр. н. е., т. нар. ранно-желязна епоха, желязото е рядкост и е струвало повече от златото, за сметка на обилно наличие на керамика. И първите светилища са били природни скални образувания, без никаква човешка намеса.

Харман кая от с. Горно Мъглене също е един голям обект, но вече с направен от човека кръг, откъдето ще излязат много важни материали, самото наличие на керамика ни показва това. В този район са регистрирани и около 1500 ниши, които са голяма загадка и не можем да обясним какво е тяхното предназначение. 43 класически тракийски гробници имаме в Източните Родопи, от които две са в района на Бенковски.

От местните паметници и почитането им и днес, е видно, че старите култови практики по един странен начин са запазени и до днес. Макар и населен днес с турско население, тези хора все още почитат каменните гробници тук и на празника Адралес носят тук цветни парцалчета и ги закичват. Това е една много древна азиатска традиция на вярването, което съм виждал и при моите експедиции в Централна Азия, Сибир, Монголия. Но тези култови практики са се запазили в продължение на хиляди години по един неизвестен начин, включително и при турското население тук, което според религията си няма никакво отношение към тях.

 

. Последните проучвания

които извършвахме, са в Перперикон, Татул и местностите около пещерите утроби, които са от късно бронзовата и ранно желязната епоха – Х-VІІІ в. пр. н. е. Това са паметници, които очертават една невероятна цивилизация, синхронна с Крито-Микенската култура, с културата на ахейците и Троя.

За разлика от тях обаче, които загиват към ХІ в. пр. н. е., Тракийската култура продължава развитието си в следващите векове до ранно-желязната епоха -Троя, Микена, Крит и други култури загиват, а тракийската култура остава. Разбира се, светилища има в целите Родопи от това време, но тези в Източните Родопи, Кърджалийско, се отличават със своята монументалност. В Смолянско например са малки, направени с кал и пр., докато тук култовите центрове са изключителни и наброяват вече 13 на брой. Цялата система от късно-бронзовата и ранно-желязната епоха около Татул, наброяващи повече от 30 олтара, ни говори за една велика култура. Имаме вече, макар и малко парченце, от златна маска от типа на шлимановата маска на Агамемнон. Т. е. става въпрос за една култура, която тепърва предстои да бъде изучавана от специалистите на тази епоха.

 

. Миналата година бяха проведени разкопки

(теренно археологическо проучване) на едно място на 3-4 км от Ягнево, където още през 2003-2004 г. фиксирахме няколко много интересни паметници – в местността Шейтан кая (Дяволския камък) например, където не се открива никакъв метал. Това е светилище, действало ІІ-І хил. пр. н. е. и е престанало да действа, за разлика от центровете на Татул и Перперикон, които са продължили. Там е и една трета пещера-утроба, която фиксира като че ли залеза на слънцето, а не изгрева, както е при другите. Около с. Мъглене пък е един класически менхир – побит камък, обграден със собствена стена, и т. нар. Кромлех (каменен кръг) - все места, които бяха проучвани от екипа на доц. Лещаков, със средства, предоставени от Александър Митушев.

 

. Целият смисъл на всичко това

е да се рекламират паметниците в страната, да се привличат посетители към тях именно тук, а не да ги изнасяме извън страната, там да ги разглеждат, както става с тракийските златни съкровища, които изнасяме да ги гледат навън и така да печелят чужди музеи, а не страната ни. Тази идея се осъществява вече на Перперикон, който с всяка година привлича все повече и повече туристи. Ще спомена тук и една моя отдавнашна мечта, а именно да се направи едно съвместно проучване и разкопаване на митреума в близкото с. Баните, Ксантийско. Многократно е поставян този проблем, няма да забравим да го поставим и пред новото местно ръководство в Ксанти. Връзките ни с Гърция се надяваме да се разрастват и да нямаме проблеми, защото от другата страна на Златоград и на Кърджали стоят не по-малко интересни паметници – виждате Митреума, който още не е разкрит цялостно, но там е и Авдира, древната Абдера, откъдето са родом редица древни философи; от другата страна е Мароня, също с огромните си разкопки. Все обекти, които ще ни помогнат заедно с Гърция да направим един общ туризъм. Защото туризмът на Средните и Източните Родопи задължително минава през туризма на Северна Гърция.

 

Разговаря Евтим Цветков