Новини

Ето защо не ходим на Черното море

четвъртък, 19 октомври 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Георги ГЕОРГИЕВ

 

 

Данък сянка! И да приемаме тази свинщина за нещо нормално. Плащаш на държавата си данъци, осигуровки, такси, акцизи и веднъж в годината искаш да си починеш на море. Но същата тази държава е дала прекрасните плажове, които са и твои, на едни концесионери, които са окупирали плажовете и ти си принуден да им плащаш данък сянка, само за да се порадваш на морето.

 

На един плаж, като този на Несебър, примерно, има 1000 чадъра на седем линии. На Слънчев бряг и Златните, на Китен и на десетки други плажове, в грубо нарушение на закона, дори не са оставили и малко свободна зона. Принуждават те и да плащаш за гнусен, мазен, мръсен пластмасов шезлонг по 8 лв., 24 лв. за чадър с два шезлонга. 1000 чадъра - 24 000 лв. От плажна ивица около 500 м. На по-малки „бутикови“  плажове рекетът достига и до 35 лв. На ден. И тази идиотщина се приема за нормална. На плажната ивица на Коста Брава, дълга над 100 км, няма нито един концесионер, нито един чадър. Пясъкът е твой, морето е твое, плажуваш където си искаш, бодеш си чадъра където искаш. Зад плажната ивица има алея за пешеходци, алея за велосипедисти, следва електрическа мотриса и крайбрежен път. И така 100 км. Хотелите са зад него. И всичко блести от чистота, подредено, тихо, спокойно. Без концесионери. Просто съответната община си върши работата с една шепа хора. При нас ако не искаш да плащаш - ходи по сокаците. Много българи не могат да си позволят този рекет и наистина ходят по сокаците, принудени от собствената си държава, която осигурява корупционни механизми за чиновниците си и терен за блядовете, които могат да си позволят 24 лв. на ден само за сянка. За два месеца активен сезон един концесионер на въпросните 500 м. прибира от „данък сянка“ поне 1 милион. От 500 м. В същия момент плаща на държавата не повече от 200 000 лв. концесионна такса. За да може да му тъпчеш мазната гуша, държавата се е погрижила да му осигури законова закрила, но не и ефективни мерки против масовите своеволия. А ние приемаме това безумие за даденост, сякаш слънцето и пясъка са създадени, за да се разпореждат с тях корумпирани чиновници и мазни мутри. Рекетът „сянка“ не е от вчера, но вече взима застрашителни размери. В алчноста си концесионерите вече побиват чадърите направо в морето и разчитат, че няма да има вълнение. Дори при леко вълнение, както на снимката, всеки, който иска да се разходи по плажа, е принуден или да гази в морето, или да върви в пясъка между чадърите. Но тъжното е, че приемаме тази свинщина за нещо нормално. Така както и бетонирането, и презастрояването, заради които се опитват и да поддържат финансова сегрегация. А самата държава и общините водят тази идиотска, ненормална политика, за да могат да подсигурят уж някакво спокойствие за онези, които могат да си позволят да плащат ката ден 24 лв. за сянка и да игнорира хората, които не могат или не искат да плащат рекет. Толкова ли ни е пречупен вече гръбнака, толкова ли сме оскотели?

 

(Бр. 14/2017 на „Златоградски вестник“)