„…За такива злоупотребляващи с народни пари, наказанието е само едно: смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.

За тези, които петнят името на Отечеството ни, наказанието е: смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е: смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел, докато се избивате помежду си, те да трупат богатства, наказанието е: смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.

За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват, или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е: смърт, смърт и пак смърт.

Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата докрай.

Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение…” (Из „Нареда“ за българското освобождение)

(Бр. 13/2017 на „Златоградски вестник“)