Новини

20 години от народната еуфория през 1997

събота, 07 октомври 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Икономически аспекти, погледнати в банковата статистика на страната, когато хиперинфлацията в България в началото на 1997 е на 21-во място в класацията на най-тежките хиперинфлации на ХХ век…

 

Красен СТАНЧЕВ

 

 

Лъжа е, че спестяванията на населението изчезват през 1997 г.

Брутните национални спестявания през 1995 г. са 15,1% от БВП, а през 1996 – 8,6%. През 1997 г., въпреки резкия икономически спад през първите четири месеца на годината – те са 15,8% от БВП. Важно е да се отбележи, че най-ниското им ниво е достигнато през 1993 г. (6.2% от БВП), когато спадът на годишна основа е повече от два пъти. През 1989 г. БВП на глава от населението е практически равен на този от 1918 г. Ако са верни изчисленията на Мартин Иванов и ЕБВР, 920 щатски долара през 1918 г. и 980 през 1989.

Към декември 1996 г. цените на стоките и услугите в потребителската кошница са нараснали за една година с 310%, а за храна и напитки домакинствата харчат 50% от дохода си. От месечните данни на БНБ за разменния курс е видно, че между април и декември 1996 г. левът се е обезценил 5,6 пъти. Средната заплата в държавния сектор през 1995 е 126 щатски долара, а през декември 1996 г. - 56 долара. (в частния сектор възнагражденията са по-ниски).

Хиперинфлацията в България в началото на 1997 г. е на 21-во място в класацията на най-тежките хиперинфлации на ХХ век, съставена от Стив Ханке и Николас Крус.

През януари и февруари дневната инфлация е 4,2%, а цените се удвояват всеки 17 дена.

Икономическият спад на БВП през 1996 г. е 9% на годишна основа, неговото равнище спрямо 1989 г.  – (минус) 67%. Новото правителство през 1995 г. има всички правни основания да остави несъстоятелността на държавните фирми да протече по нормален път. Вместо това един от първите актове на новото правителство е да спре приватизацията и да се опита да предостави защита на все още нераздържавената икономика, забранявайки през май 1995 г. на държавните предприятия да изплащат дълговете си към банките – държавни и частни.

Защо правителството, след като са осигурени средствата за покриване на обезпеченията по безработица, не допуска нормален процес на приватизация? Причината не е в 100-те хиляди безработни. Внимателният прочит на постановленията на правителството от началото на 1995 г. показва, че проблем за него са 700-те членове на управителни съвети на държавни фирми, които то назначава през януари и февруари 1995 г. За да бъдат защитени интересите на тези хора, по идея на вицепремиера и министър на икономическото развитие (тогава Румен Гечев), за инвестициите в държавни предприятия са измислени данъчни стимули (50% отстъпка при корпоративните данъци) и в закона за приватизацията са направени измененията, станали популярни с абревиатурата „РМД“.

Предсрочните избори спират приложението на тази схема. Но тя е една от причините за упоритостта в подаването на оставка на правителството. След това ще се окаже, че РМД-приватизацията ще доминира продажбите на държавни активи през 1998 г. (73,4% от всички приватизационни сделки). Това е най-голямата грешка на следващото правителство. Но това не задължително означава провал на този, а и на другите типове приватизация. От днешна гледна точка приватизацията се оказа политически най-подходящата форма на ликвидация. От икономическо гледище тя е успех: днес само две от целия списък губещи предприятия са фалирали – Кремиковци АД и ОЦК Кърджали; почти всички останали са не просто на печалба, но и са сред водещите предприятия в своите отрасли в Европа. Но през 1996 г. всичко това предстои…

Онова, което се случва, е че стопанската политика на 1995 и 1996 г., наречена в програмата на правителството „регулиран пазарен преход“, отприщва не само хиперинфлацията, но и най-скъпата банкова криза в Нова Европа. Тя струва на населението на България 41,5% от БВП, следвана по разходи от аналогични кризи в Македония – 30,3%, Чехия – 25,4%, Казахстан – 18% и Унгария с 12,9% от БВП.

През 1996 г. само три от бившите социалистически страни имат значим спад на БВП: България -10%, Украйна - 8% и Беларус – 5,5%. Русия е по-зле от България през 1994 г. – 15% спад на БВП, но през 1996 г. той вече е само -1.3%. Дори Армения и Грузия бележат ръст от съответно 6,5% и 8% от БВП.

Какво следва? Пет пъти увеличение на БВП след 1997 г., БВП на България за 2016 г. да се окаже около 52 млрд. щатски долара – малко повече отколкото през 1944 г., без войни и завземане на чужди територии, но след много глупости в управлението на страната…

 

(Бр. 12/2017 на „Златоградски вестник“)