Новини

80 години от рождението на един мошеник: Внукът на Лисицата и българският кокошарник

четвъртък, 05 октомври 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Любослава РУСЕВА

 

 

Отношението към „Царя“ е все така почтително, като че той не мина през българската политическа нива, сеейки след себе си проблеми, чиито отровни плодове и днес консумираме обилно. Само година по-късно Възкресението се оказа по милиционерски грубо провеждана реставрация, а Възраждането – име на бизнесклуб, при това в кавички…

 

Точно между тези кавички впоследствие попаднаха не само бързото и несимволично увеличение на доходите, големите чужди инвестиции и новият морал, и не просто темпото на прехода, а посоката на този преход и фундаментът на модернизацията ни. Извърши се гигантска подмяна, която роди политически, икономически, социален, но и естетически проблем.

До голяма степен именно Симеон стана лакмусът, чрез който се разбра колко крехък е постаментът, върху който стъпвахме през годините на „прехода“, колко бързо може да се пропилее постигнатото. Видя се също така, че едно управление няма как да разчита единствено на личната преданост към един човек, нито че е възможно то да бъде просто и само експертно, ако не изповядва общ идеен принцип и не изпитва уважение към институционалното.

Но основният проблем, който произтече от това управление, през чийто заден ход влязоха немалко съмнителни фигури, а ДПС фокусира в ръцете си прекомерно много власт, се състоеше в съзнателния отказ от модерна държавност. Правенето на политика на тъмно се превърна в нещо, което се подразбира от само себе си; призраците от миналото получиха възможност за реванш. Обитателите на атракциона „Джурасик парк“ наченаха да уреждат в парламента интересите на уж бившите си работодатели и тайни служби, възстановяваха паметниците на Георги Димитров, раздаваха си ордени, купуваха футболни отбори и вестници. С тази менажерия на врата царят заприлича досущ на президента на имперското галактическо правителство от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, описан като „един фигурант, неразполагащ с никаква власт, чиято служба не се състои в това да упражнява власт, а да отклонява вниманието от нея“… Впрочем, както се и очакваше, аморфната група от лица с разнопосочни цели и множество персонални дневни редове започна да се разпада. „Ганевистите“ се отцепиха, последваха ги НИЕ, „Новото време“ открито заигра с ДПС. Някогашните мандатоносители и политически остапбендеровци ловко си прибраха държавната субсидия в личните сметки, без дори да оставят на царя бележка, подписана с „братя Карамазови“. По едно време и мимансът се сети, че не е зарязал шиенето на гоблена „Воденицата на Буше“, за да търка безмълвно депутатските банки и да гласува по „командата на флумастера“. Въпреки това, НДСВ си изкара мандата и дори се намести в тройната коалиция, погазвайки обещанието си да бъде „алтернатива на БСП“. Направи го по една съвършено проста причина: само властта може да удържи целостта на тази нестабилна конструкция, само тя е в състояние да замаже пукнатините. Извън нея шансовете за оцеляване са много малки, което в крайна сметка се и случи, когато публиката си направи нов кумир от Борисов, пак „царско“ творение…Като стана дума за творения, от същата лаборатория на политическия д-р Франкенщайн се пръкна и Пеевски, който още на 21-годишна възраст стана съучредител на младежкото НДСВ заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева. Когато Симеон Сакскобургготски сформира кабинет, младият Делян  почти моментално беше назначен от транспортния министър Пламен Петров и за парламентарен секретар. Този пост му позволи да влезе в борда на директорите на най-голямото пристанище – варненското, и само заради липсата на образователен ценз Пеевски бе принуден да напусне. Междувременно обаче успя да завърши право в Югозападния университет и отново се появи на хоризонта през април 2005 г., когато Висшият съдебен съвет го назначи за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. След като през лятото на същата година се стъкми тройната коалиция, тази корпулентна фигура получи ново назначение – стана зам.-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС. Междувременно майка му изкупи вестниците „Политика“, „Монитор“ и „Телеграф“, постепенно медийната империя се разрастна и т.н. А към днешна дата депутатът от ДПС вече официално оглавява и класацията на най-заможните политици в 44-тото Народно събрание, обявявайки банкови влогове, акции и фирмени дялове за почти 78 млн. лв.

Да е жив и здрав Симеон Сакскобургготски, но не изглежда логично за всичко това да му дължим изключителна почит, нали?

На пресконференция навръх „историческия 6 април“ видните се зарекоха и „да продължат делото и примера на Симеон Сакскобургготски“, нищо че две години по-рано стана достояние интересен запис на телефонен разговор:

Черани: Пак отивам в България, защото ние имаме телефоните, самолетите, онова, как се казваше, по дяволите. Болницата, диализата…

Виктор Емануил: Но той (Симеон – бел.ред.) иска само да печели от това и толкова… Той блокира всичко това, защото видя, че няма да получи от нас директна парична облага.

Черани: Не е вярно, защото аз му предложих пари и му дадох пари за изборите. Спомняш ли си, че отидох в България да му ги занеса? Той взе парите и освен това загуби изборите.

Виктор Емануил: Не можем ли да го направим без царя?

Черани: Той е този, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Аз си загубих четири или пет години да развеждам министрите му по света. И сега пак всичко зависи от него. Първо иска да получи парите в чужбина, а не в България. Защото той се прави на много готин, но е задник и кучи син!”…

Той успя да прокара свой изцяло частен проект като публичен и да намери идеална среда в лицето на българската политическа класа, за да представи интересите на собственото си семейство като обществени интереси. И не само на тях. Кой и защо вдъхна живот на проекта „Сакскобургготски“, би трябвало да е ясно отдавна, но и отдавна, изглежда, българинът е изгубил интерес към това, забравил го е или го е приел за нещо нормално.

Тъкмо последното – приемането му за нормално, е същинският проблем от пребиваването на царя във властта. Или, казано иначе, внукът на Лисицата добре се справи с българския кокошарник, а за капак там даже се редят на опашка, за да му носят подаръци…

 

(Бр. 11/2017 на „Златоградски вестник“)