В интервюто на Стоян Вълев от електронното списание за литература Книги KEWS, което публикувахме в два поредни броя, бе цитирано първото четиристишие от стихотворението на пловдивския поет Тодор Чонов „Писмо до Кобурга”.
В срещите с наши читатели обаче често се настояваше да публикуваме цялото стихотворение, което явно е събудило „поетичните” интереси на доста златоградчани. Затова сега го публикуваме, разбира се с любезното съгласие на самия автор, заедно с бележката му по-долу. ЗВ
Писмо
до Кобурга
„Значи ти искаш да те въведа в рая,
да те възвися - според програмата?
Първо: Да те възвисявам аз не желая.
И второ: Ебал съм ти мамата!”
Иван Радоев
В тоя живот идиотски,
в тоя балкански Едем,
писна ми, Сакскобургготски,
да ме правите на серсем.
С полубългарските ви фрази,
с политическата ви страст,
с карциномните метастази
на обречената ви власт.
Вашата дума е коркова,
господин премиер.
Не ви желая ни моркова,
ни зеления ви хайвер.
Нито библейските притчи,
нито парфюма ви скъп.
Не съм от онези пичове,
дето превиват гръб.
С царствените ви мекерета,
с вашите жалки юпита,
не можете да ме продадете,
нито пък да ме купите.
Имам страхотни претенции
на нормален човек.
Не ви ща пършивата пенсия,
нестигаща за ковчег.
Не ме бъркайте със скапаняка,
тръпнещ пред вашето eгo.
Вижте как съм засукал мустака,
без да плащам такса за него.
Тодор Чонов
* * *
Това стихотворение бе написано преди да изтекат първите 100 дни от премиерстването на Симеон, когато всенародния възторг от "идването на царя" беше все още в своя апогей.
В стихотворението има един стих (ред), който до снощи нямаше пълно житейско покритие и по тази причина ми е стоял като трън в петата. Това е четвъртия стих от втория катрен – „на обречената Ви власт”.
С подаването на оставката на Симеон от лидерския пост на партията, носеща неговото име, всичко казано в стихотворението си дойде на мястото.
Смятам това стихотворение за моята лична победа над Кобурга!
Авторът
(Бр. 14/2009 г. на „Златоградски вестник“)