Новини

Това лято Златоград тръгва с нови сили „по следите“ на Патриарх Евтимий Търновски

неделя, 13 август 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ С нов музей Златоград засилва водещата си роля като културно-исторически център на Родопите…

 

 

В присъствието на историци, художници, журналисти и много граждани бе открита най-новата музейна сбирка в Златоград, която спонтанно нарекохме „Музей на Дельо“. Всъщност, това е и музей на българското хайдутство въобще, а в частност – на хайдутството като явление в Родопите през вековете.

 

Музеят, собственост на фирмата „Бултекс“ и Етнографския комплекс в Стария град, се помещава в бившея вече хотел „Коручева къща“, на два етажа, като първата зала долу ни запознава с хайдушкото движение и историческата действителност на онова време -на феодална разпокъсаност в Османската империя, на кърджалийските опустошения и на непрестанни войни с Русия. В нея са представени едни от най-значимите и обичани войводи в българската история: Ангел, Вълчан, Индже и Капитан Петко войвода. Вторият етаж на музея е посветен на легендарния златоградски герой Делю войвода, чрез представени факти за неговия живот и дейност, стигнали до нас от местния фолклор. Автентично облекло, украса и въоръжение от времето на войводата ни пренасят към края на 18-ти и началото на 19-ти век. Но бирката може да бъде наречена и музей на българското въоръжение през вековете. Специално място е отделено на пушката бойлия, чието дуло е колкото един човешки бой, или около 170 сантиметра. Това е било специално оръжие и само много подготвени мъже са можели да стрелят с него, обясни по-късно на дадената пресконференция инициаторът за създването на музея Александър Митушев. Показан е и начинът за леене на куршуми със съответните уреди. Откроява се и италианска пушка от времето на въстанието на Гарибалди, в което е взел участие и българинът капитан Петко войвода. В приклада на пушката е вградена италианска лира, по този начин собственикът на оръжието оставил спомен от тези велики за Италия години. Сред ценните експонати е калъп за куршуми, по който личат следи от сребро.

В двора на къщага е подходящо разположен паметник на Делю войвода, чийто автор е Адриана Добрева. Именно при неговото тържествено откривате отец Костадин отслужи великденски водосвет и официално бе обявена 2017-та за година на Делю. По повод 240 години от рождението на легендарния хайдутин, в Златоград ще има редица инициативи, първата от които беше отварянето на новия музей. Както подчерта в словото си при откриването археологът Николай Овчаров, оригиналната експозиция е изцяло дело на бизнесмена Александър Митушев и е без аналог в страната.

„В повечето ни музеи има нещо за хайдутите, действали в даден регион, но в музея в Златоград е събрано всичко от Момчил войвода до капитан Петко, заяви той.

На откриването присъства и проф. Пламен Павлов, който води предаването за час по българска история на телевизия СКАТ. Проф. Павлов е автор на текста за историята на българското хайдутство в новия златоградски музей и е добре на по-късен етап той да бъде издаден в отделна рекламна брошурка на самия музей.

 

В Годината на Дельо…

 

Както вече се отбеляза, годишнината от рождението на Делю, която отбелязваме през тази година, дава основание тя да бъде обявена от златогадчани за „Годината на Дельо“. И според кмета на общината Мирослав Янчев, това е значима не само за Златоград дата, а за националната ни памет. Затова той обяви на пресконференцията поредицата тържества по повод честванията - на 7 май предстои гайдарско надсвирване, на което ще бъде присъдена награда за най-добро изпълнение на песента „Излел е Делю Хайдутин“. В Златоград са поканени над 100 родопски изпълнители на каба гайда за откриването на празник на чевермето и подготвят над 150 животни за това.

Предвижда се да се направи и надбягвания по бързо ходене, заради легендата и славата на бързоходец, която има войводата. През септември са традиционните за Златоград Делюви празници и тогава общината предвижда едно ново възстановавяне на литературните празници и за втори път ще бъде връчена награда за литература на името на писателя златоградчанин Станислав Сивриев, каза кметът.

Митушев от своя страна обяви, че на 15 май започват разкопки на средновековна църква на около 10 км от Златоград, в с. Добромирци. „Желанието е тя да се възстанови и да имаме средновековен паметник как Делю е запазил християнството по тези земи“, каза той.  А според Николай Овчаров, ще се правят разкопки и на още един обект, който все още не може да се уточни дали е храм или римска пътна станция.

Той, както и проф. Пламен Павлов, смятат за твърде вероятно хипотезата, че в този район е бил заточен патриарх Евтимий след падането на Търново под властта на османците. За църквата, за която се започват разкопки, има легенда, че е намерен гроб на висш християнски духовник с корона на главата. И по-рано са правени разкопки тук, през 1960, като църквата се датира 13 -14 в. От нея са били разкрити 60 м стени, които сега предстои да се почистят.

„Ако се разкрие, че тук е бил заточен Патриарх Евтимий, това ще е изключително важна находка както за страната, така и за християнството“, заяви проф. Пламен Павлов. По думите му, разкопките на тази църква не е изключено да дадат нови данни за толкова важен период от нашата история. А Овчаров се позовава на източниците, че Патриарх Евтимий е заточен след падането на Търново „някъде в Македония“, като по онова време под това наименование се разбира друг регион, различен от днешната държава. Събирайки всички тези данни, можем да предположим, че Патриарх Евтимий е бил заточен именно тук, в някой от метосите на Бачковския манастир в този регион.

Разкопките на двата обекта са изцяло със средства от спонсори от Златоград, а идеята е да продължи разкриването на исторически паметници  за развитието на дестинацията за културно-исторически туризъм Източни и Средни Родопи, стана ясно още на пресконференцията след откриването на новия музей в Златоград.

 

(Бр. 8/2017 на „Златоградски вестник“)