Новини

Що е „стършел“ свършил… Или за някои акценти на ЗВ през 2016-а година

вторник, 01 август 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

(От бр. 6)

 

Вместо обаче да се хване за „подадената ръка“, „лицето на кмета“, както за всяко друго значимо нещо в общината, си направи озвучителни оглушки и пръста си не мръдна да продължи по проблема. И насочи усилията си отново към детски люлки и многодекарови паркинги…

В същия първи брой поставяме отново, за кой ли път, проблема за „призрачната сграда, която ви посреща при влизане в Златоград“ (става въпрос за рухващата огромна сграда в местността „Пирийца“), като предлагаме няколко възможности за решения тя да бъде спасена. И тук обаче удряме на камък – ни вопъл, ни стон от страна на кмет или общински съветник, всички вторачени в любимите си и доходни спортни площадки…

Още в следващия брой, през февруари, „алармираме“ в статия под заглавие „Църквата ни номинирана с Нобел за мир, къде тук е мястото на Златоград“, в която излагаме възможностите да се възползваме от тази световна награда и признание. Имаме предвид, че златоградския депутат Сирко Станчев е сред спасителите на българските евреи, редом с под председателя на НС Димитър Пешев, информация за което имаме събрана достатъчно и изложена в книгата „Златоградски страници“.

Както обаче може да се досети читателят, и тази възможност да се прочуем с добро и да станем поне за малко център на световно внимание, минава „покрай ушите“, без да влезе в главата на нашия кмет и „общинскаго“ съветника…

И културните събития, разбира се, изобилстващи в същия брой, минават покрай ушите на управниците ни, макар и да отбелязваме тържественото представяне на поредица златоградски книги, в които „…е честта и достойнството на Златоград пред историята“, като „Значим принос за изучаване историята за региона ни“.  За какво им е на тях обаче „чест и достойнство“ и „значим принос“, след като има толкова дървета се сечене около жилищните блокове… Поради което насочваме читателското внимание към статия под заглавие „Нова кметска поръчка за масова сеч в центъра възмущава граждани“. И мимоходом отбелязваме пак една нелюбима за кмета културна тема – за 25-годишнината от учредяването на златоградското вестникарско издание, оказващо се, както стана ясно на тържеството, най-старото родопско издание в момента…

Че не сме далеч и от катадневните „бурки и мурки“ в общината, обаче, става ясно и от материалите „Д-р Чинар пак става общинар“ и „Гласуваш за Сидеров, получаваш Чинар“ – имаме предвид далаверите, по които става „взаимозаменяемостта“ на управляващото тяло при нас, за да бъде то толкова безпросветно и лакомо представящо се…

Прочее, тази линия на информираност продължаваме и в мартенския брой, показателни за което са заглавия като „За някои сметки и харчове на общинското ни чиновничество“, „Думи за просветлението“, „Общината губи делото срещу Църковното“ – едни малко образци на прахосничество и безсмислие при „усвояването“ на народните пари от местните бюджетни хрантутници, на които сме поверили сметките по „залъците“ ни… И като резултат – „Златоград отсъства в плановете на правителството с водите от Ерморечието“, както става ясно от материала под заглавие „Екопроекти за 1.2 млрд. лв. договарят общините в страната“, за предоставените от правителството минерални води за безплатно ползване 25 години напред, от 43 общини…  Публикуваме и писмо до кмета и ОбС, под заглавие „Деветосептемврийските клевети към хората някога, не могат да бъдат аргумент за очерняне днес“ – отново за съдбата на депутата от Златоград Сирко Станчев, допринесъл толкова много за просперитета на града и региона ни в миналото…

През април отново искаме да помогнем на управниците ни. Този път по повод порочното им в основата си намерение да закрият местната професионална гимназия, под единствения предлог за липсата на деца. В статия със заглавие „Обмяна на опит?“ представяме осъществената идея на КЦМ-Пловдив да образоват и подготвят с нужни за производството им младежи със специалности, след като преценяват, че усилията им да променят образователната система се оказват безпомощни. Показваме с примери как чрез нашата професионална гимназия, вместо да се закрива, златоградският бизнес може да се обедини и с малко допълнителни средства да подготви необходимите им специалности за бизнеса в общината. Не би! Бюджетните деятели прецениха, че е по-лесно да се закрие училището, вместо да го реформират… И някак естествено в същия брой се в писва материала със заглавие: „Фирми си разпределили над 8 млн. лв. за 19 минути“, в който се дава пример как местната текстилна фирма взема почти всички, предвидени за общината бройки, плащани от държавата - разбира се, по един много „съмнителен“, меко казано, начин… Изнасяме и бандитските щения на една бюджетна въртиопашка, така щото и градинката до бившата баня да падне „невинна жертва“, отнемайки я за лично ползване… А след като в още три статии предупреждаваме кмета, че от „Басейни, стадиони и спортни зали – лошо планирани и рискови“, вече трудно ще може да се краде, защото т. нар. „безплатни“ европейски средства доста са се ползвали за безсмислени проекти и проектчета, даваме и примери – как родопска община изхарчила 3 млн. лв. за строеж на басейн, след което се разбрало, че няма как да се напълни с вода; а още фондът „Земеделие“ разплатил на Неделино и други общини стотици милиони лева за стадиони, без адекватни мерки и контрол…

Предвид неразумните щения на нашия кмет да строи спортни зали и площадки на воля и до безкрай, продължаваме темата и в броя от месец май: „Спортна зала в Мадан? Готово! А в Златоград…“ – това е заглавието, под което разсъждаваме за изпитаната и закалена през годините схема на депесарските „обръчи“, чрез която изсмукват милиони в Родопите и към която иска да се присъедини и златоградският кмет. Текстът онагледяваме със снимки на съзнателно унищожения градски басейн, затрупан с бетонови отпадъци, което нарекохме „непростима кметска безотговорност“. А всъщност си е най-обикновена престъпност…

В същия брой обаче е и статията ни „Позор!“ – за една друга престъпна „небрежност“ на общината, съгласно която на „най-българския празник“ е забранено да се изнася иконата и въобще ликовете на светите братя Кирил и Методий… Но, вместо да ви я разказваме, направо ще цитираме края й: „Защото това е позор! И безсрамие! А за позорът се искат оставки!  ОСТАВКА - за камуфлажно-чевермеджийската управа на община Златоград и нейния гайдар, унищожител на българските традиции и култ към знанието и просветителите в един от най-старите културно-просветни центрове на Родопа планина! Който в Деня на св. св. Кирил и Методий, когато президентът Плевнелиев предвождаше националното шествие с ликовете на светците, а кметовете в страната събират културните дейци в градовете си, за да им окажат уважението си, нашият награждаваше учители с евтини американски романчета с цветни картинки на голи женски крака и скри портрета на гениалните солунски братя от техните ученици. Вместо да бъде високо вдигнат – за поука, гордост и възхищение…“

В броя от юни вече сме на „свършени факти“ – как общинарите ни закриха „техникума“, без капка мисъл в главите за развитие или по-ефективна реформа в местното образование, без капка мисъл и за съдбата на средното училище в с. Старцево, оставяйки го на доизживяване; както и „фактът“ за отличаването на нашия кмет за кмет на годината, при това в категория „Културно-историческо наследство“.

Естествено, определяме това като чиста подигравка и нарочно обезценяване на самата награда – нали точно този кмет изкърти безценен римски мост в центъра на града, за да лее бетон на негово място; нали точно този кмет забрани ликовете на братята Кирил и Методий, заличавайки така вековна местна традиция; точно този кмет закри ежегодните литературните празници в града… И пр., и пр.

Затова пък, отбелязваме в броя, същия този кмет го избива на „реформаторство“ в администрацията, като увеличава щатовете в нея на 92.5 (тези на съветниците, 17 на брой със заплати – отделно), увеличавайки ги с 31 отгоре, при невиждан спад на населението в общината… Отбелязваме в специална статия как Кърджали и Смолян се спасяват от товарни коли в центъра и строят обходни пътища за милиони, за разлика от Златоград, където ги вкарваме точно в центъра, също, разбира се, на цената на милиони на наш гръб, и не искаме и да чуем за околовръстни пътища, които да „лишават хората от кафе в града“, по израза на любимия ни кмет…

 

(Бр. 7/2017 на „Златоградски вестник“)