Ефим УШЕВ

 

(От бр. 6)

 

…Вместо обаче да се хване за „подадената ръка“, „лицето на кмета“, както за всяко друго значимо нещо в общината, си направи озвучителни оглушки и пръста си не мръдна да продължи по проблема. И насочи усилията си отново към детски люлки и многодекарови паркинги…

В същия първи брой поставяме отново, за кой ли път, проблема за „призрачната сграда, която ви посреща при влизане в Златоград“ (става въпрос за рухващата огромна сграда в местността „Пирийца“), като предлагаме няколко възможности за решения тя да бъде спасена. И тук обаче удряме на камък – ни вопъл, ни стон от страна на кмет или общински съветник, всички вторачени в любимите си и доходни спортни площадки…

Още в следващия брой, през февруари, „алармираме“ в статия под заглавие „Църквата ни номинирана с Нобел за мир, къде тук е мястото на Златоград“, в която излагаме възможностите да се възползваме от тази световна награда и признание. Имаме предвид, че златоградския депутат Сирко Станчев е сред спасителите на българските евреи, редом с под председателя на НС Димитър Пешев, информация за което имаме събрана достатъчно и изложена в книгата „Златоградски страници“.

Както обаче може да се досети читателят, и тази възможност да се прочуем с добро и да станем поне за малко център на световно внимание, минава „покрай ушите“, без да влезе в главата на нашия кмет и „общинскаго“ съветника…

И културните събития, разбира се, изобилстващи в същия брой, минават покрай ушите на управниците ни, макар и да отбелязваме тържественото представяне на поредица златоградски книги, в които „…е честта и достойнството на Златоград пред историята“, като „Значим принос за изучаване историята за региона ни“.  За какво им е на тях обаче „чест и достойнство“ и „значим принос“, след като има толкова дървета се сечене около жилищните блокове… Поради което насочваме читателското внимание към статия под заглавие „Нова кметска поръчка за масова сеч в центъра възмущава граждани“. И мимоходом отбелязваме пак една нелюбима за кмета културна тема – за 25-годишнината от учредяването на златоградското вестникарско издание, оказващо се, както стана ясно на тържеството, най-старото родопско издание в момента…

Че не сме далеч и от катадневните „бурки и мурки“ в общината, обаче, става ясно и от материалите „Д-р Чинар пак става общинар“ и „Гласуваш за Сидеров, получаваш Чинар“ – имаме предвид далаверите, по които става „взаимозаменяемостта“ на управляващото тяло при нас, за да бъде то толкова безпросветно и лакомо представящо се…

Прочее, тази линия на информираност продължаваме и в мартенския брой, показателни за което са заглавия като „За някои сметки и харчове на общинското ни чиновничество“, „Думи за просветлението“, „Общината губи делото срещу Църковното“ – едни малко образци на прахосничество и безсмислие при „усвояването“ на народните пари от местните бюджетни хрантутници, на които сме поверили сметките по „залъците“ ни… И като резултат – „Златоград отсъства в плановете на правителството с водите от Ерморечието“, както става ясно от материала под заглавие „Екопроекти за 1.2 млрд. лв. договарят общините в страната“, за предоставените от правителството минерални води за безплатно ползване 25 години напред, от 43 общини…  Публикуваме и писмо до кмета и ОбС, под заглавие „Деветосептемврийските клевети към хората някога, не могат да бъдат аргумент за очерняне днес“ – отново за съдбата на депутата от Златоград Сирко Станчев, допринесъл толкова много за просперитета на града и региона ни в миналото…

През април отново искаме да помогнем на управниците ни. Този път по повод порочното им в основата си намерение да закрият местната професионална гимназия, под единствения предлог за липсата на деца. В статия със заглавие „Обмяна на опит?“ представяме осъществената идея на КЦМ-Пловдив да образоват и подготвят с нужни за производството им младежи със специалности, след като преценяват, че усилията им да променят образователната система се оказват безпомощни. Показваме с примери как чрез нашата професионална гимназия, вместо да се закрива, златоградският бизнес може да се обедини и с малко допълнителни средства да подготви необходимите им специалности за бизнеса в общината. Не би! Бюджетните деятели прецениха, че е по-лесно да се закрие училището, вместо да го реформират… И някак естествено в същия брой се в писва материала със заглавие: „Фирми си разпределили над 8 млн. лв. за 19 минути“, в който се дава пример как местната текстилна фирма взема почти всички, предвидени за общината бройки, плащани от държавата - разбира се, по един много „съмнителен“, меко казано, начин… Изнасяме и бандитските щения на една бюджетна въртиопашка, така щото и градинката до бившата баня да падне „невинна жертва“, отнемайки я за лично ползване… А след като в още три статии предупреждаваме кмета, че от „Басейни, стадиони и спортни зали – лошо планирани и рискови“, вече трудно ще може да се краде, защото т. нар. „безплатни“ европейски средства доста са се ползвали за безсмислени проекти и проектчета, даваме и примери – как родопска община изхарчила 3 млн. лв. за строеж на басейн, след което се разбрало, че няма как да се напълни с вода; а още фондът „Земеделие“ разплатил на Неделино и други общини стотици милиони лева за стадиони, без адекватни мерки и контрол…

Предвид неразумните щения на нашия кмет да строи спортни зали и площадки на воля и до безкрай, продължаваме темата и в броя от месец май: „Спортна зала в Мадан? Готово! А в Златоград…“ – това е заглавието, под което разсъждаваме за изпитаната и закалена през годините схема на депесарските „обръчи“, чрез която изсмукват милиони в Родопите и към която иска да се присъедини и златоградският кмет. Текстът онагледяваме със снимки на съзнателно унищожения градски басейн, затрупан с бетонови отпадъци, което нарекохме „непростима кметска безотговорност“. А всъщност си е най-обикновена престъпност…

В същия брой обаче е и статията ни „Позор!“ – за една друга престъпна „небрежност“ на общината, съгласно която на „най-българския празник“ е забранено да се изнася иконата и въобще ликовете на светите братя Кирил и Методий… Но, вместо да ви я разказваме, направо ще цитираме края й: „Защото това е позор! И безсрамие! А за позорът се искат оставки!  ОСТАВКА - за камуфлажно-чевермеджийската управа на община Златоград и нейния гайдар, унищожител на българските традиции и култ към знанието и просветителите в един от най-старите културно-просветни центрове на Родопа планина! Който в Деня на св. св. Кирил и Методий, когато президентът Плевнелиев предвождаше националното шествие с ликовете на светците, а кметовете в страната събират културните дейци в градовете си, за да им окажат уважението си, нашият награждаваше учители с евтини американски романчета с цветни картинки на голи женски крака и скри портрета на гениалните солунски братя от техните ученици. Вместо да бъде високо вдигнат – за поука, гордост и възхищение…“

В броя от юни вече сме на „свършени факти“ – как общинарите ни закриха „техникума“, без капка мисъл в главите за развитие или по-ефективна реформа в местното образование, без капка мисъл и за съдбата на средното училище в с. Старцево, оставяйки го на доизживяване; както и „фактът“ за отличаването на нашия кмет за кмет на годината, при това в категория „Културно-историческо наследство“.

Естествено, определяме това като чиста подигравка и нарочно обезценяване на самата награда – нали точно този кмет изкърти безценен римски мост в центъра на града, за да лее бетон на негово място; нали точно този кмет забрани ликовете на братята Кирил и Методий, заличавайки така вековна местна традиция; точно този кмет закри ежегодните литературните празници в града… И пр., и пр.

Затова пък, отбелязваме в броя, същия този кмет го избива на „реформаторство“ в администрацията, като увеличава щатовете в нея на 92.5 (тези на съветниците, 17 на брой със заплати – отделно), увеличавайки ги с 31 отгоре, при невиждан спад на населението в общината… Отбелязваме в специална статия как Кърджали и Смолян се спасяват от товарни коли в центъра и строят обходни пътища за милиони, за разлика от Златоград, където ги вкарваме точно в центъра, също, разбира се, на цената на милиони на наш гръб, и не искаме и да чуем за околовръстни пътища, които да „лишават хората от кафе в града“, по израза на любимия ни кмет…

 

(Бр. 7/2017 на „Златоградски вестник“)