Новини

Коментар: За „побеляването“ на реката… Или колко дълго може да се живее в неверие

четвъртък, 20 юли 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Среща с граждани и специалисти по проблема с „побеляването“ на водите в Голяма река свика кметът на общината Мирослав Янчев наскоро. Поводът бе една петиция, пусната в интернет пространството, в която се бяха подписали над 120 граждани. Което ще рече, че въпросната среща е свикана „под обществен натиск“ и в този смисъл петицията е изиграла своята роля.

 

Въпросът е само под натиск ли трябва да свиква срещи с гражданството един кмет, загрижен за сигурността на хората в едно населено място? Или веднага, когато е налице такава опасност, както беше в този случай и съвсем ясно се очертаваше ситуация на паника в обществото…

Да предположим, че сега се оказа, че проблем е нямало. Но ако беше обратно – проблем с отравяне на водата за битови нужди имаше, недай Боже и лоши случаи налице, а паниката бе обхванала населението…

Затова смятам, че срещата при кмета, която имам предвид, бе закъсняла. Нормалното действие на една власт е тя да реагира и успокои населението веднага след първите признаци на изтичането на хвост, а първите симптоми за това са побеляването на реката. Това обаче не става тогава, а едва когато и утаечното езеро към хвостохранилището, и водите на Голяма река, вече бяха избистрени.

И друго. На мен лично не би ми се искало повече да чувам, при това от специалисти, че „промяната цвета на водата в реката се дължи на папурите от хвостохранилището…“

За всички е ясно, че проблем с изтичане на хвостов пясък имаше, а когато това изтичане спря и водата се върна в обичайното си състояние. Нека пазим достойнството си и това околните, да тръгнем към проблема, както и стана, и ако някъде има дефекти, от какъвто и да е характер, да не се боим да ги посочим и предложим решение. 

…На тази среща присъстващите поискаха навременна реакция и бърза информация, като за целта се ползват не само служебните уведомителни средства, но и местните информационни медии. Предлага се освен това към общинската информация да се прилагат линкове към документите от държавните институции, извършили изследванията, което виждаме, че вече става.

Предлага се освен това даването на редовна информация за качеството на водата от околните извори, които населението масово ползва. А предвид на това, че реката ни бъка от рибари, бе предложено да се анализира и рибата, след което се оповести става ли тя за ядене или не…

И още едно нещо важно се открои на тази среща.

По повод подхвърлянето на кмета, че ако трябва ще сменим водохващането и водоподаването на града, като се мине на вода от язовира, ясно се каза, че това би било кардинална грешка. Защото Златоград има съоръжение за водоснабдяване, което е уникално, надеждно и благодарение на което и досега нямаме и не сме имали режим на водата, както е в много други околни общини. И ако трябва се пригоди водоподаване от язовира, то това би било не само много скъпо мероприятие, но то ще бъде и за непостоянно ползване, само временно, при екстремни ситуации.

По уверенията на кмета, даваните предложения и изказвания се записват и ще бъдат вземани предвид.

Сега остава това наистина да бъде така. И всеобщото неверие в институциите да бъде поне малко намалено. Защото едно общество не може дълго време да живее в неверие. Или ако може, то това ще бъде много трудно за самото него…  

 

(„Бр. 6/2017 на „Златоградски вестник“)