Новини

#отархива Читателски дневник Златоградчани да уважават хората, направили нещо за града им

неделя, 16 юли 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Уважаеми г-н Ушев,

Вашият вестник изигра голяма роля в живота ми. Златог­рад беше само моя роден град, в който през целия си живот съм идвала само 3-4 пъти по за ден-два. Нямах никаква жива връзка - всички от сем. Рускови са покойници, къщата е про­дадена. От това навява само тъга.

И един вестник, но Златоградски вестник, те подканя да се разровиш в старите снимки и да ги изпратиш да станат дос­тояние на всички.

Да решиш да се интересуваш от живота в родния си край и накрая да се запознаеш с хора, които почти веднага ти стават добри приятели.

Тези хора, както каза Вели Чаушев на тържеството, са родени от любов, но имат и златни сърца. Кой на стари години се радва на рождения си ден? Аз, сред вас, новите ми приятели, бях щастлива. Благодаря ви!

Веднъж заговорихме за краеведския труд на Атанас Гочев. Но не разбрах защо уредниците на музея и общинското ръко­водство не са го оценили. Нима това е обикновено късоглед­ство? Или просто мързел? Толкова ли е трудно да се напра­ви кът в музея за хората на Златоград в миналото? Гочев та­ка е систематизирал снимките, че музеят само ще обира лав­ри, без да има почти никакви заслуги!

Защо ЗВ не поеме инициативата да запознае читателите си с кметовете на града, например, от освобожде­нието досега? И не ще ли бъде похвално да му се изкаже бла­годарност за този неоценим труд и да бъде възнаграден?

Мисля, че това е начинът да се възпитават младите в обич към града си и към уважение към хората, които живеят и пра­вят нещо за него.

И накрая нещо лично.

Благодаря за книгите, които ми по­дари. Внучката ми Антоанета е студентка, специалност тури­зъм и си е избрала Златоград като курсова задача. В нея е включила и текста на песента за Дельо войвода и са чели и други песни от златоградския сборник. Каза ми, че са се въз­хищавали и учудвали на красотата в тях.

С една дума - обра­ла е точките с твоята книга и ти благодари.

С поздрав Антоанета Климентова

София

 

(Бр. 1/2008 г. на „Златоградски вестник“)