Новини

#отархива Площад за 15 хил. души иска Янчев

вторник, 11 юли 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Кметът налага на обществото личните си мании, без да го е еня какво мисли то…

 

Ефим УШЕВ 

 

 

Мечтата ми е да направим площад, на който да се събират 15 хил. души. Това кметът заяви при второто обсъждане на единствения поръчан проект за промяна на централната градска част. И бе в отговор на изразено от залата недоволство, че с проекта излишно се разширява и без това ненужно големия площад, ползван един път в годината за хора в новогодишната нощ.

 

Според проекта на арх. Олег Николов, присъстващ на обсъждането, освен разширяването на площада, зад паметника на Дельо войвода се покрива речното корито от моста до следващия мост зад административната сграда на общината, за да се превърне той в огромен паркинг. Струпването на огромни голи бетонни площи в центъра, за да се събират всички возила в общината на едно място, е много лошо архитектурно решение, бе изразено още на срещата и се предложи насищане на центъра с повече зеленина и дървета. Всички сме свидетели как на всеки празник, когато певчески състави изнасят програми пред читалището, площадът е пуст, поради жестокото му нагряване от слънцето, а хората се струпват по околните дървета, гонейки сянката.

Така на въпроса на кмета към залата одобрявате ли проекта с бетоните, той не получи нужния му положителен отговор, въпреки че специално бяха поканени хора за това от администрацията и дружествата на инвалидите. За да стане ясно, че всичките т. нар. „обсъждания”, са всъщност една цинична парлама, която да легитимира предварително решени от кмета и свитата му безобразия, поканени не да обсъждат, а да ръкопляскат на кметските мании и строителни безумия.

Но все пак и от „обсъждането”, ако така може да се нарече многократното представяне на един и същ и единствен проект, стана ясен сблъсъкът на позиции и за застрояването на казармения терен – кметът упорито настоява да пренесе спортния комплекс от Малка река в центъра, като в него се застроят още три ненужни игрища и две открити къпални под формата на басейни, за което бе обвинен, че така налага личните си спортни пристрастия на цялото общество. Беше му припомнено наличието на нови спортни зали и открити игрища не само във всяко училище, но и централното „червено игрище”, два частни и един огромен общински басейн, чието пускане е предстоящо, както и басейна в основното училище в града, чието пускане също е предстоящо.

 

Гражданското общество

пък от години настоява

 

казармения терен да се ползва от всички чрез построяването на зелен градски парк за отдих, отмора и социални контакти. Но в идеята на кмета и ангажирания единствен архитект, за въпросния терен са не само игрищата, къпалните и огромните паркинг и площад, с което ще превърнат центъра в едно неприятно място за живеене, но и частните хотели, собствениците на които ще получат общински терен за своите лични бизнес дела, вместо да бъдат насочени към закупуване на частни терени за намеренията си. Така нашата управа целенасочено лишава собствените си граждани от важни централни терени, за да облагодетелства с тях частни лица за собствените им строителни амбиции.

В тази връзка бе припомнена гражданската подписка за градски парк в центъра, както и решението на общината за 70% зелено парково застрояване на казармения терен. А и факта, че някога, когато не беше кмет, Янчев подкрепяше горещо тази инициатива и дори се подписа в подписката. А сега, когато има властовите възможности да докаже, че е бил искрен и да работи за прокарване на идеята, заема противоположна позиция. Отговорът на кмета бе също толкова циничен, колкото и обсъждането – подписал се, за да не се застроява теренът с жилища. Циничен, защото подписка „за” или „против” жилища не е организирана, не е предлагана на гражданството и не е внасяна в ОбС. Подписката бе ясно определена и още по-ясно насочена – за изграждането на зелен градски парк, какъвто има във всеки уважаващ себе си град, претендиращ за нещо...

 

Единствената промяна,

която все пак ще има

 

в този безумен проект, е че вместо автогара, в центъра ще има само една спирка за преминаващите автобуси. Така се надяваме, че поне малко ще бъде увеличено зеленото пространство, което като че ли се прие и от архитекта. Но едва ли... В спортната манящина на кмета такова нещо не се предвижда.

Другата промяна е свързана с проекта за кооперативния пазар, по който има съгласие за осъществяването му, с известни малки частни претенции. Те обаче лесно могат да бъдат преодолени с включването на собствениците на терени като съсобственици и в бъдещото съоръжение, съобразно размера на собствеността им.  Засега обаче проблемът остава – гражданската идея за централно зелено парково пространство е неприемана от управниците, избрани от същите тези граждани. Затова пък сме все по-близо до идеята да се превърнем в строителна площадка по подобие на други загрозени територии в страната и перачница на пари на известни и по-малко известни „инвеститори”. Само защото избраниците ни са в плен на мегаломанските си идеи за огромни площади и огромни хотели, независимо че те са в предостатъчна наличност и сега. На тях, за да ги приземя поне малко, само бих им припомнил онези прости думи на един известен писател: „Градовете не със своите площади са големи, а със своите поети...” Нека знае кметът, че в този град има, или поне така се надяваме, не само ритнитопковци, с каквито той основно общува, но и други хора, с по-духовни стремежи и настройка. И тяхното мнение не трябва да се пренебрегва и подиграва. Но понеже отново се съмнявам, че ще ме разбере, вземам малко по-прозаичните думи от златоградския форум, казани наскоро:

„Абе кво става с тоя проект? Центъра ще става ли паркинг или няма да става? Много ще е хубаво - целия център паркинг. Може даже да е закрит паркинг, да има повече места за общинарски брички и джипове. Така в петък, кат се изсипе цялата община в града за пазаруване, няма да има нужда да ходи 5 минути от мястото на паркиране - спираш си в центъра, на метри от магазините. А дървета, пейки, градинки и катерушки - само ненужни екстри”.

 

А сега сериозно –

бягството от градска

зеленина,

 

въпреки обществените настоявания за това, сочейки ни примитивно околните баири, е големият грях на местните управленци, заели отново общинските кабинети. За тях са следните цифри, над които трябва да помислят – от 120 хиляди дървета през 80-те години на миналия век, сега в София са останали едва 60 хиляди. След поголовните сечи в столицата ни, където вече дишат само бетон, зелените площи са само 3.6% от територията на града. Но да сте чули някой да каже, че е станал по-красиво и чисто място за хората? В западно-европейските градове зеленият дял е средно 15-20 на сто от територията им. Парковете и градините на Виена, например, са 62% от територията на града. Следват го почти толкова зелените Лондон и Париж. Нека сами преценим кое от примерите е по-доброто място за живеене.

И друго – сочейки ни околните баири като мотив за отказ от градски парк, местните управници не само демонстрират своя цивилизационен примитивизъм. Те просто доказват онази истина, която всеки от нас поне веднъж е изричал, пътувайки из природните кътчета на България: колко са красиви околностите на страната, а градовете ни са като кочини. Така става, когато в главите на чиновниците дрънкат само комисиони от мегаломански строежи, но няма и 1 кв. мм. за зеленина и красота.

Прочее, градинката пред бившата градска баня зад общината, с 60-годишни стари борови дървета, е вече изсечена и разорана. Така пъкленото дело по сечта в града, започнало с особен размах при Чаушев, се движи към пълен успех при Янчев...

При това – без да има задължителната по закон „промяна предназначението на имота”. Колко тъжно и жалко! И в същото време – отново „отвратително като поведение”...

 

(Бр. 22/2008 г. на "Златоградски вестник")