Новини

#отархива Гочева, Кюртев, Чинар и сие - на Енихан Баба

четвъртък, 15 юни 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Местните избраници превърнаха ОбС в доходна корпорация за лични облаги, надават вой за мемориал в памет на златоградчани, посечени от башибозука някога, с единствена вина, че са изяви­ли българската си национална при­надлежност - нещо, което не са направили хулителите на па­метника днес…

 

Ефим УШЕВ

 

 

За да ме ги обидим, към тази компания трябва да добавим още новоизлюпения депесар Сашо Караджов, излъгал нагло избира­телите си, че е независим.

На об­що събрание на постоянните ко­мисии към Общинския съвет те за пореден път атакуваха кмета защо общината участвала с 10 хил. лв. в изграждането на Паметника на българската незави­симост в града.

Мине не мине време и тази компания не забравя да атакува този обект, а на споменатото събрание Филии Кюртев стана за смях пред колегите си, след като десетина пъти поиска изхарчените вече пари да се пре­насочат за кърпеж на еди- коя си улица, а инициативния комитет да си търси пари другаде.

 

Наложи се не друг, а съветни­кът Чавдар Профиров да му обяс­ни, че този паметник е в Златог­рад, идеята е родолюбива, не мо­же областната администрация да е осигурила 10 хил. лв., община Смолян да е превела 10 хиляди, пари да идват от различни места на цялата област, а ние да стоим и да гледаме как други ни строят паметниците...

Ерол Чинар също за енти път си каза урока, че била предвидена са­мо паметна плоча, а се строяла дру­га постройка.

„Ще има и паметна плоча, г-н Чинар, предвидена е!”, успокои го кметът на общината и пак обясни, че се строи нещо красиво и полезно за историческата памет, а и за облика на самия град…

И наисти­на, какво значи една плоча, ако за нея няма съответната архитектурна обоснованост, което е работата на архитекта Хетемов, осъществил я наистина прекрасно.

Иначе, ако пи­таме д-р Чинар, по-добре плочата да се закачи с един пирон на близ­кия орех и толкова. Но нали затова той е доктор, а не архитект?

Тъй като обаче групата никак не се успокоява, предлагаме им да оти­дат на туристическо поклонение на връх „Свобода”, за да видят как на 2000 м надморска височина е вече построен огромен мавзолей на ня­какъв митичен завоевател на Родопите, наречен Енихан Баба, чийто строеж е наблюдаван с хеликоптер от държавния бизнесмен Ахмед Доган.

Та за този строеж, както из­несоха всички вестници, са отишли 3.5 млн. лв. държавни пари от бю­джета, т. е. от парите на всички нас, отпуснати от бившия продажник на българската хазна Милен Велчев.

Нека видят как към тази бетонна грозотия в един пущинак, се прокар­ва път, по който ще има над хиляда стъпала, а ако пък останат и да пренощуват, скоро ще видят как самия турски мавзолей ще бъде осветяван с прожектори нощем...

И тогава да се замислят нужно ли е да трупат толкова злъч към един скромен, в сравнение с това строително безу­мие, мемориал в Златоград, който се издига в памет на златоградчани, зловещо посечени от башибозука преди около 80 години, чиято единствена вина е била тази, че са изяви­ли българската си национална при­надлежност. Нещо, което не сме чу­ли да направят хулителите на па­метника днес.

И като се върнат от поклонени­ето, може би и да се позасрамят малко...

Всъщност споменатото общо съ­биране на постоянните комисии имаше за цел да разгледа ден преди общинската сесия поименното раз­пределение на разходите за ремонт и придобиване на материални акти­ви, а въпросният паметник е имен­но такова придобиване за община­та, подпомогната от Гражданския инициативен комитет и, както стана ясно по-горе, от цялата област.

Но макар съветниците да разг­леждаха къде да отидат пашите па­ри чрез актуализацията на общинския бюджет, председателката Спаска Гочева запита присъстващия представител на вестника: „Тебе кой те е поканил тук?”...

Госпожата явно е забравила, че и по закон Божи, и по самия правилник на ОбС, заседани­ята на комисиите и на целия ОбС са открити за всеки гражданин, та до­ри и за журналисти. Които са едни най-обикновени посредници между властите и гражданското общество.

Гочева обаче съвсем не е забрави­ла това - тя просто се е самозабра­вила и се изпълва с омраза към все­ки, дръзнал да каже нещо за огром­ните пари, с които пълни джобовете си от общинската хазна. А вестни­кът предостави думата за това на някои от нейните колеги съветници. Значи може да се каже, че тя вече мрази целия град. Защото няма нор­мален гражданин, който да не е въз­мутен от двойното увеличаване на техните доходи за участието им в заседания. И има безсрамието да пита за покана, сякаш сбирките им не са на обществено-държавен ор­ган за местно управление, което се отнася до всеки човек в общината, а на някаква частна корпорация, ко­ято раздава дивиденти и активи на акционерите си.

Засрами се, Гоче­ва! Покани се раздават само за бан­кет, където се сервират безплатни пасти. А дали местният орган наистина не е превърнат вече във вид „корпо­рация”, е показателен следния епи­зод от сбирката.

След продължи­телни пререкания за обекти, дадени за изпълнение на фирми на съветници и пари, които им се дължат, експредседателя Севдалин Кехайов каза: „Предлагам занапред, за да няма такива спорове на заседани­ята, да не се дават повече обекти на общински съветници…”

Тогава първичният Величко Сидеров чистосърдечно се възмути и го репликира:

„А, значи ти си опра­ви положението, взе си каквото ис­каше, сега ние да останем на сухо и да духаме супата! Така ли? Хайде, бе!”

Доленският професор Чаушев пък половин час говорил колко много пари вземал вестника ни от общината, фиксирайки дължимите от миналата година около 500 лв., впрочем - и до днес неизплатени. И това го поставя човек, който завле­че общината абсолютно незаконно с 24 хил. лв., за да строи подпорна стена, макар че е само дърводелец и не може да се яви даже на търг.

А прокурорът спи зимния си сън и сънува борба с корупцията. Сънува още нови, все по-луксозни заведе­ния и нови, все по-дълги автобусни линии...

Ето, това е нивото на дебатите при нашите избраници, от тези хо­ра трябва да чакаме реформи и преструктуриране на образовани­ето, отношение към културни цен­ности, историческа памет и пр.

Та­зи тягостна атмосфера всъщност е показателна за обществения разпад и бездържавност в страната ни, ус­тановили се трайно след идването на Симеон и Доган на власт през 2001, днес взели под крилото си и послушния съветски гражданин Станишев.

На местна почва обаче Спаска Гочева има още шанс да спре личностно-моралното си падение, като се оттегли от поста, който явно не заслужава и за който вече със сигурност няма доверие дори и у ко­легите, които я избраха преди вре­ме.

Гласуването в края на миналата година, в дебатите по което те я оп­ределяха с епитети като „интригант”, „клеветник” и пр., показа яс­но това.

 

(Бр. 1/2006 г. на „Златоградски вестник“)