Новини

#отархива Хиляди златоградчани откриха Пътя за храма на св. Костадин

събота, 10 юни 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

21 май, неделя, ден на светите равноапостоли Константин и Елена, стана оня дългоочакван ден, когато злокобното телено гранично затишие, натрапено ни още в зората на комунистическата „желязна завеса”, за да раздели брат от брата и род от рода, беше срутено – от църковната камбана на възстановения храм, от звучните песни и хора, които огласиха връх Костадин.

От поздравите, прегръдките, сълзите от радост, от детския и момичешки смях, който не секваше през целия ден.

 

С всичко това си отиваше една епоха – епохата на недоверие и подозрителност, на зловещи идеологеми и противопоставяне, епохата на омраза.

На 21 май, в присъствието на над 5 хиляди души от Златоградска и Неделинска общини, а и от съседните Луджански бани, Мемково, Синиково, Демерджик, Мустафчево, Джуванци, Сареле, Ксанти, Хрисуполи и др., с присъствието на всички тях, изчезна границата. Високите ридове от двете страни на граничната бразда бяха сринати, за да бъде възстановен някогашния „Ксантийски път”, който оттатък пък е наричан „Деридерският”.

А на мястото, където се сливат двата пътя, за да стане той един, се появи просторно място, почти площадно, на който се сля и заговори на единен български език събралото се за първи път множество от двете съседни страни; появи се малък граничен пункт за военните власти, който спонтанно нарекохме „митнически”, просторна сцена, която, стана ясно, ще ни събира всяка година на този ден. Появиха се красиви и удобни навеси за отдих и почивка на хората.

И понеже наистина сме духовен народ, на най-видното място на върха построихме храм. Храм на нашата вяра, на нашата сигурност и надежда за бъдещето.

 Някога в тази околност е имало параклис – за това ни съобщават възрастни хора, които още го помнят. Помнят и „Върговия хан”, по името на съдържателя, който го е стопанисвал. Иначе и той, както и пътят до Баните, е строен от общината в Златоград, за удобство на хората, които често са пътували дотам – било да се изкъпят, било при роднините си. Да отсядат тук за почивка или ако замръкнат.

И от него сега няма и следа, но със сигурност ще се появи нещо подобно по-нататък.

Сега обаче, на 21 май, беше вълнуващо да се разхождаш сред множеството хора, да разменяш приказка с тях, да виждаш как роднини, срещнали се тук за първи път, се прегръщаха и се разплакваха от радост.

В официалната част консулът ни в Солун предложи това да стане ежегоден празник за района, подкрепен от гръцкият консул в Пловдив. А за областният управител на Ксанти, където има път, там има и живот. И двете страни трябва да работят съвместно за неговото по-бързо построяване и откриване.

В изказването си кметът Младен Чаушев заяви, че “...песните и добрите взаимоотношения отварят всяка граница”. Той пожела и за в бъдеще да сме така единни и сплотени, а мирът и благополучието ще бъдат постоянни спътници в делата ни. Над 200 певци и танцьори от Златоградска и Неделинска общини през целия ден доказваха думите му.

Макар и недотам дипломатично, в частни разговори уверявахме екс областния управител Димитър Палагачев, който не беше сред привържениците на нашата идея, че пътят ни не е „път за Норвегия”, т. е. за никъде, както често ни засичаше.

Но затова пък, също неофициално, сегашния зам.-областен управител Димитър Кръстанов ни увери, че първите 350 хил. лв. за пътя ни до границата са осигурени и ще ни бъдат отпуснати още през тази година.

Над 80 дарители са записани в почетната книга на храма, за да може той да бъде завършен. А иконостасът е дело на местния дърворезбар Петър Лазаров. Главният апостолски ред изписа отец Лилов, който, знаем, е и талантлив художник.

Три красиви икони с обков на светците, дали му името си, подариха гръцките гости.

Пет национални и кабелни телевизии отразяваха събитието на Костадин, сред които БНТ, Нова и СКАТ, която се радваше на особено внимание от страна на много хора, повечето участници от трите части на филма „Зад синора”, родопската премиера на когото беше в Златоград.        

Тук, на връх Костадин, се проведе първият след повече от половин век прекъсване, българско-гръцки събор. Да се радват с нас дойдоха приятелите ни от Хрисуполи, водени от кмета Стергиос Гулфас – зам.-кмета Гавраилидис, секретаря Кондостолис, общинския съветник Каракасис. С тях са и областния управител на Ксанти Георгиос Павлидис, с чието решително съдействие бяха пренасочени две мощни машини, за да разчистят пътя от гръцката част; митрополита на Ксанти и архимандрит Арабадзакис, влезли в съслужение с Пловдивския митрополит Арсений при тържествената литургия в новопостроения параклис, заедно с местния отец Емил Лилов.

Гости на тържеството бяха и генералния консул на Гърция в Пловдив Николаос Катюдакис, както и колегата му от българска страна – ген. консул на България в Солун Пламен Иванов; областния управител на Смолян Петър Фиданов, заедно с тримата си заместници – Кръстанов, Нейчев и Петагов; двама от четиримата Смолянски депутати в 40 Народно събрание – Иван Матеев и Георги Близнашки; членове на българо-гръцката гранична комисия, шефове на граничните власти от двете страни, кмета на Луджанските бани Хасан Назир, кмета на Мадан Валентин Гаджев.

Правителствени лица от българските министерства  и президентството липсваха.

 

(Бр. 7/2006 г. на „Златоградски вестник“)