Новини

#отархива Зеленият парк – просто „гора” или цивилизационен избор на граждани?

петък, 26 май 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Eфим УШЕВ

 

 

На две поредни граждански срещи бе обсъждана съдбата на бившия казармен терен в центъра на града.

Три писмени становища са постъпили от организации – Ротари клуб предлага застрояването на терена със сгради за търговия и услуги, сдружение „Непреходен Златоград” иска продължаване на обсъжданията още 5-6 месеца, местната „Екогласност” застава на позицията за изграждането на зелен градски парк.

 

Архитектът на града обяснява, че подготвеното от нея не е дори идеен проект, а само предложение, по което да се разговаря, а кметът предложи срок за обсъждане не по-дълъг от края на септември.

На няколко пъти бе подхвърляно, че няма нужда от парк, тъй като имаме много гора.

Това простовато становище можеше да се отмине с усмивка, ако то не се споделя дори от архитект Запрянова и председателката на ОбС Гочева. Защото да не правиш разлика между гора и парк, е все едно като си слезнал от гората и си се заселил в града, да не искаш да виждаш повече дървета, защото си закопнял за повече лайф, кръчмета и пр. озвучителни пространства.

Да не виждаш разлика между обективната даденост гора, което е географско планинско явление, и градския парк като жив, изграждащ се организъм, чрез който един град добива облик, диша, привлича и създава живот...

Нали той не е само дървета – той е цивилизация, избор на едно общество между мегаломанските бетонни сгради и човешката интимност на изградената по всички закони на паркостроителството зеленина за отмора, разходки, срещи, далеч от бучащите колони и кръчмарска врява.

Имаше предложение терена да се използва за сграда за балнеолечене, т. е. санаториум. Но при наличието на прекрасен общински имот като „Пирийца”, строен някога именно с такава цел и многократно по-близо до самите извори в Ерморечието; при дадености като  осеметажната сграда на „Горубсо” до полицията и на 6-етажният блок на „Кристал” в центъра – при тези сградни, празни засега, наличности, да се отнеме единствения останал централен терен на Златоград и се застрои с нов блок, е меко казано неразумно и силно вони на политическа корупция.

Истината може би е там, че в изграждането на един парк няма чак толкова много възможности да се краде, както например в изливането на бетон за блокове и хотели. Паркът не може и да се разграбва като части за тази барака или за онзи безсмислен офис, ако разбира се има воля за това. Той е просто гаранцията, че този терен ще остане за всички хора в общината. А това не се харесва за много бандюги, които се чудят къде да ливнат натрупаните си кой знае по какъв начин пари, по възможност за терени в центъра.

Затова през оставащото време на обсъждането за въпросния терен имаме шанса да се обединим за нещо полезно и пресечем апетитите на известни лица за лапане. Дано други пък имат шанса да направят, поне за себе си, разликата между гората отсреща и зеления парк в града като цивилизационен избор на едно близо 600-годишно селище като Златоград.

 

(Бр. 9/2006 г. на „Златоградски вестник“)