Новини

#отархива Посрещам вестника като приятел

четвъртък, 04 май 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Златоградчанка, родена тук през 1935 г., изпраща благопожелания на будните си съграждани

 

 

Уважаеми г-н Ушев,

Пише ви една от последните абонати на вашия вестник.

Майка ми – Надежда Ж. Рускова, е родена на 10 януари 1916 г. в Даръ Дере, а баща ми – Климент Г. Николов, е живял там три години и е работил в митницата на Маказа.

Аз съм родена в Златоград през 1935 г., в старата митница.

Била съм на 4 месеца, когато татко са го преместили в Пловдивската митница. Идвала съм в родния си град по за 1-2 дни при дядо Жеко, при вуйчо Васко и при близки на майка ми.

Най-вълнуващ е споменът ми от четвъртото, последно идване през септември 1995 г. То беше по случай юбилейната ми годишнина – една сбъдната мечта. Дойдохме с три коли – двете ми деца със семействата си (имам 5 внука).

Много исках внуците ми да видят спретнатия ми роден град, какъвто е сега и какъвто е бил, да разгледат стария град. Всички бяхме толкова приятно възбудени! Натъжи ни само запустялата къща на Рускови и това, че в града няма вече такава фамилия.

Надежда има една дъщеря и син, който беше нарочен да е Жеко, но се роди на Великден сутринта, със звъна на църковните камбани. Казаха, че е дошъл с името си и го кръстиха Величко.

Аз съм най-старата от третото поколение и единствената, която може да се нарече златоградчанка.

Затова реших, че мога да ви изпратя някои от снимките, с които разполагам.

Най-ценната според мен е тази с общия изглед на града, от баирчето рещу Русковата къща, но е и много лична. На нея са дядо и баба, майка и татко, и неговия приятел, колега и шафер - Дечо Шиваров.

Съжалявам, че нямам дар слово, да изкажа с повече думи възхищението си, че има Златоградски вестник, че той е актуален и полезен. Аз го посрещам като приятел да се разговорим. Заслугата е главно ваша и на колектива ви.

Чрез вас, г-н Ушев, изпращам поздрави и благопожелания на будните, интелигентни и добри златоградчани.

Пожелавам си, ако не по-скоро, поне за откриването на контролно пропускателния пункт Маказа да посетя родния си град. Привети!

Антоанета Климентова

София  

 

(Бр. 16/2006 г. на „Златоградски вестник“)