Новини

Темата: Как да изчистим въздуха, който дишаме…

понеделник, 01 май 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

 

+ Влиянието на замърсения въздух върху здравето е основен политически проблем, който обаче слабо интересува медицинските институции у нас.

 

+ Как би могъл избирателят да знае каква е връзката между колите на улицата и астмата на детето му, без компетентна здравна информация…   Юлиян ПОПОВ

 

 

Авторът на този текст е ексминистърът на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков, назначено от президента Росен Плевнелиев. Той е активен международен експерт, изнасящ лекции на висши форуми в целия свят. Живее в Лондон. Публикуваме го не само поради неговото фундаментално значение по проблем, който е здравен, социален и икономически. Но и заради това, че пряко ни засяга нас, златоградчани, а вестникът ни упорито се опитва да го наложи като проблем на проблемите ни от доста време. Защото в момента наистина не знаем какво дишаме – зимата ни заливат с пясъци безкрай, които газим и разнасяме и в служби, и в домовете си, но и дишаме докъм края на пролетта. А след построяването на бетонното трасе в центъра, станахме разпределители на трафик от всички страни към Гърция.

Няколкото паркинга пък, които събират, отново в центъра, всички околни форсиращи газ и петрол машини, правят живота ни наистина второкачествен.

Да не говорим, че многобройните ни хотели горят нонстоп долнокачествени въглища и други, не по-малко отровни материали. И най-важно – няма никаква информация за състоянието на въздуха от какъвто и да било общински или държавен орган, никакво замерване и довеждане до знанието на хората.

Надяваме се с този текст да поведем управляващите ни фактори към размисъл – за общия ни живот, тровен упорито с неразумни и безсмислени действия по още по-неразумни политики.  ЗВ

 

     

 

Въздухът в българския град и село, особено през зимата, е мръсен. И това трябва да стане основна тема на политическите кампании и назначения. Прекомерно замърсеният въздух вероятно отнема около година от живота на всеки българин и сериозно влошава качеството му на живот. Но какво може да направим? Основен източник на замърсяването на въздуха е горенето. Ние горим какво ли не, къде ли не и как ли не. И не можем просто да спрем утре. Необходим ни е политически план и строги мерки на контрол за това как да намалим, променим и контролираме горенето. Този план би трябвало да обхване поне 20 години и да се насочи към катализирането и управлението на поне няколко тенденции: надеждна информация, смяна на горивата, енергийна ефективност, електрификация, чистене и регионално развитие.

 

Адекватна информация

В момента информацията за състоянието на въздуха, причините за замърсяването му и последствията е силно ограничена. Тя идва главно през чужди източници, които обработват данни на Изпълнителната агенция по околна среда, както и от непосредствените наблюдения и тревоги на хората. Това е крайно недостатъчно. Избирателите трябва да принудят общините да се ангажират сериозно със събирането и анализа на данни и активно и ясно информиране. Най-малкото, което всяка община може да направи е да инсталира поне по един монитор за качеството на въздуха и да го върже към уеб-страницата си. Разумно е финансово да се подкрепят и изследователски проекти, които анализират проблемите на въздушното замърсяване. Министерството на здравеопазването изглежда смята, че замърсяването на въздуха не го засяга. Докато то мисли главно в парадигмата на операциите и инжекциите, надали нещо сериозно ще се промени. Влиянието на замърсеният въздух върху здравето е основен политически проблем, който обаче слабо интересува медицинските институции у нас. Как би могъл избирателят да знае каква е връзката между колите на улицата и астмата на детето му, без компетентна здравна информация? Информацията обаче ще стане адекватна, когато е разбираема за всички. Твърдението „има си Изпълнителна агенция по околна среда, прочетете и бюлетина”, е равносилно на „разкарай ми се от главата”.

Смяната на горивата

Докато въпросът с информацията е общо взето ясен и причината е главно в ленивостта на институциите, смяната на горивата е много по-сложен политически и икономически проблем. Мнозина смятат, че газификацията на отоплението е решение. Не е! Газификацията е скъпа, бъдещата цена на газа е непредвидима, а субсидирана газификация е бомба със закъснител. Немалко хора си прокарват газ, но после не могат да си плащат сметките и се връщат на дърва. Газификацията също върви срещу разрастващата се тенденция на електрификация на отоплението. В Дания например вече е забранено използването на газ за отопление. Първите мерки могат да са забрана на продажбата на въглищата за битово отопление и поетапна забрана на дизела. Градският транспорт може да премине частично на газ в прехода си към пълна електрификация. Дървата за отопление са особен случай, за който ще стане дума по-долу, но е необходим строг контрол върху качеството им. Възобновяемата енергия като замяна на отоплението, особено соларните колектори, е също частично и икономично решение. Когато говорим за смяна на горивата, трябва също да третираме и енергийната ефективност като гориво.

Гориво енергийна ефективност

Международната енергийна агенция нарича енергийната ефективност „първото гориво”. Европейската комисия лансира концепцията „първо ефективността”.

И двете идеи не са просто лозунги, а конкретни инвестиционни подходи, които могат опростено да бъдат формулирани така: преди да изградиш капацитет за производство на енергия, оцени дали не е по-изгодно да спестиш тази енергия. Принципът може да се приложи към отоплението на една стая, строежът на ядрена електроцентрала или национална енергийна стратегия. Ако може да поддържаш същата температура с един кубик дърва или с два кубика дърва, в първия случай въздухът ще е по-чист. При това не два пъти по-чист, може да е три или пет пъти по-чист, защото ефективното изгаряне изгаря и част от веществата, които замърсяват въздуха. Мерките за повишаване на енергийната ефективност имат и пряк, и системен ефект върху качеството на въздуха.

В България може бързо да се въведе задължителен стандарт за ефективност на отоплителни печки, който да се наложи на всички производители и търговци. Санирането на сградите трябва да продължи, но то трябва да се оценява и от гледна точка на ефекта му върху качеството на въздуха. Сега предимство за саниране се дава на големите панелни блокове, които често имат централно парно. Ако критерий за саниране на сгради стане и възможността да се премахне употребата на твърдо гориво, особено въглища, тогава ефектът скоро ще се усети. Добре санираната сграда може да премине към ефективно електрическо отопление, което ще струва по-малко от централно парно, газ, а вероятно и от твърдо гориво.

Електрификация

Електрификацията е тенденция, която може да бъде политически ускорена. Електрификацията на обществения и личния транспорт би трябвало да се подкрепи и улесни. Електрификацията на отоплението може да изглежда движение назад, но не е. То обаче работи добре само в комбинация с енергийната ефективност и умните (smart) енергийни решения (именно енергийната ефективност на светодиодите прави възможен бързо напредващия процес на соларна електрификация на Африка). Спонтанна форма на тази тенденция може да се наблюдава у нас при домакинства, които си санират сградата и инсталират климатична инсталация, която използват за отопление. Подобно поведение би било разумно да се направлява с данъчна политика, информация, обучение и субсидии. В страни като Австрия и Германия все повече нови сгради се оборудват с термопомпи и не се свързват към газовата мрежа, независимо че, за разлика от България, там има високо развита газова инфраструктура.

 

Чистене

Миенето на улиците е първото, което му идва на ум на човек. Води се спор за това какъв е делът на транспорта, отоплението и калта, праха по улиците от други източници (виж по-горе за нуждата от адекватна информация), но чистенето на улиците е важна мярка. Но съвсем не единствената. Горивните процеси, които не могат да бъдат бързо заменени (например електрифицирани), би трябвало да се пречистват. Така наречените сероочистки, които бяха инсталирани на повечето въглищни централи под натиска на европейските директиви, изиграха огромна, макар и далеч не достатъчна, роля за намаляване на въздушното замърсяване. Филтри би трябвало да се поставят и на други горивни инсталации. В Делхи, град с наистина тежко замърсяване, са популярни домашните въздушни пречистващи уреди. Надали те могат да решат сериозно проблема с въздуха. Въздухът в помещенията обаче е не по-малък проблем от въздухът навън. Този проблем заслужава отделно внимание, защото ние прекарваме между 60% и 90% от времето вътре, а вътре е често по-мръсно, отколкото навън.

Регионално развитие

Мръсният въздух не може да бъде спрян само с местни мерки, поне по две причини. Първо, въздухът се разнася. Когато Перник пуши, част от пушека стига до София. Замърсяването на въздуха се пренася и през националните граници. Хората още помнят замърсяването на Русе от Румъния през 80-те години. Втората важна страна е дългосрочното регионално планиране. София ще бъде по-чиста, ако Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и другите градове в страната просперират икономически. Ако всички те западнат, може и да се сбъдне, според мен нереалистичната прогноза, населението на София през 2050 г. да бъде 4 млн. души. А мръсотията на 4 милиона ще е много по-голяма от мръсотията на 1.3 милиона. И много по-трудна и скъпа за контролиране. Индустриалният бум на Пловдив е пример за това как може да се помогне на София, както заради задържането на хора в града, така и заради типа нова индустрия, която се развива в пловдивския регион. В тази графа можем да поставим още веднъж транспорта, или по-скоро мобилността и комуникациите. Решенията там не са само в електрификацията, енергийната ефективност или смяната на горивото, но и в планирането по начин, който ще намали използването на моторни превозни средства от всякакъв вид. Тези шест сфери биха могли да се направляват с различни политически мерки. Важно е да се създаде орган, който да координира работата на отделните институции. На много от тях сега са им вързани ръцете, дори когато имат желание да направят нещо. Нужда от промяна има Закона за чистотата на атмосферния въздух. Нашият закон е 58 страници, американският е 464. В българския думата дизел се споменава два пъти, и двата – заедно с други горива, в американския – 45 пъти. А все за един и същ въздух става дума. С този или с друг закон могат да се въведат стандарти за домашните отоплителни инсталации, за поетапна забрана на дизеловите двигатели, да се насърчи електрификацията на транспорта и развитието на пешеходни и велосипедни маршрути, да се уточнят задълженията на общините, да се въведат адекватни наказания за недопустимо горене (целият въпрос с горенето на гумите и боклуците) и т. н.

 

Необходима е данъчна реформа, съобразена с чистотата на въздуха. И много други мерки. Подобряването на качеството на въздуха е особено сложен въпрос. Той не може да бъде решен само от Министерството на околната среда и водите, на енергетиката или на транспорта. Не може да бъде решен и от отделните общини. Или само от индустрията, или пък от Европейската комисия. Това е въпрос, който изисква комплексни решения, широк обществен ангажимент и постоянна битка. Именно затова качеството на въздуха трябва да застане в центъра на всички политически процеси. Това, че много от тях са се струпали в най-мръсните месеци на годината, дава известен шанс.

 

/Бр. 3/2017 на "Златоградски вестник"/