Новини

Памет за Биньо: Той беше не като другите

четвъртък, 06 април 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Александър ЙОРДАНОВ

 

 

На 16 януари 1939 г. е роден БИНЬО ИВАНОВ – един голям, неповторим, български поет. Отиде си от живота през 1998 г.

Първата му поетична книга - „До другата трева” (1973), направо побърка официалната литературна критика. Парализира я.

Биньо бе и метафоричен и директен в словото си. Късеше им нервите. Отричаха го без да го разбират. Не можеха и две думи да обелят за тази поезия. Интуитивно усещаха, че парадоксалността на мисълта му и символната игра в стиховете му „отклоняват младите от правилната линия” в поезията ни. Под правилна линия тогава се разбираше всяка линия, която е успоредна или съвпада напълно с „линията на партията”. А партията бе известна – БКП.

Но за нас, младите тогава, това бе нова поезия – вик и бунт срещу сивия и безличен свят на комунизма. И невероятно талантлива. В началото на 80-те години Биньо Иванов говореше открито за проблемите в страната и в литературата по забранените от режима радиостанции „Свободна Европа" и „Дойче веле”. Сигналът бе слаб, радиото пукаше и шумеше, гласът на Биньо идваше заглушен. Но по-важното е, че можехме да се срещаме, да разговаряме с него, да коментираме последните му стихове.

Той беше особняк, не като другите. Негова същност бе различието. Бе тъжен. Живееше бедно. Когато Ян Палах на 16 януари 1969 г. (рожденният ден на Биньо) се запали в знак на протест срещу агресията на Съветския съюз срещу родината му и срещу деморализацията на обществото, Биньо Иванов протестира с „Балада за бензина”. Книгите му „Над полето, сред небето” (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985) остават завинаги сред най-оригиналните търсения и постижения на българската поезия. Да си спомним за големия български поет Биньо Иванов!

 

 

Биньо ИВАНОВ

 

Песен за богомилите

 

Плюем ви на святите писания,

на олтарните ви церемонии,

на иконите и на хоругвите,

на жезъла ви

и на трона ви.

 

Плюем ви на златните трапези,

на езиците ви за възхвала,

на гърбиците

и парите ви.

 

Тебе само, боже беден, слава.

 

Тебе, бледен някъде, самичък,

ненамерил място на земята.

Тебе, несъглеждан и нечуван,

там в началото на светлината.

 

Тебе слава. Кладите ни грабват,

ний пламтим по пътищата тъмни.

 

Който е погледнал, вече знае:

с тоя огън и среднощ ще съмне.

 

(Бр. 1/2017 на "Златоградски вестник")