„През трийсет години свободен живот името „народен водител” придоби в тая страна значението на публичен лъжец и думата „властник” стана синоним на пройдоха .

Тук поникна една “аристокрация” от угоени плъхове, минали през хамбара на държавната хазна, а реакцията срещу нея вещае „спасителните” си начала с ухо,

прилепено върху търбуха на селянина. От обществено-политическо и културно гледище, това положение откроява твърде мрачни изгледи в бъдещето...”

П. К. Яворов, 1908 г.

/Бр. 1/2017 на „Златоградски вестник/