Ефим УШЕВ

Една любопитна случка ни разказа в редакцията наш читател.

Свързана е с баща му, който на младини неволно се оказал „ятак” на нелегален елемент, кой­то по-късно станал видна фигура от „голямото добрутро” на завзелата влас­тта в началото на сеп­тември 1944 г. комунис­тическа партия.

Златоградчанинът Хасан Азабегов, известен с бла­гия си и кротък нрав и ха­рактер, както всеки ден отивал към нивата си в местността „Пирийца”, близо до Кафеджиевата колиба, заедно с червено­то си муле, когато го пресрещнал окъсан и изслабял човек, който го по­молил за храна. На едно по-закътано място нашият човек отворил торбата си и нахранил другоселеца, без да го разпитва за как­вото и да било, а и онзи не му разправял кой е и що дири насам.

Уговори ли се обаче на другия ден пак да се видят и Хасан пак да му занесе храна.

И така близо седмица…

Както разказвал самият той по-късно, но само на най-близките си хора, но­сил храна на човека 5-6 де­на, защото го съжалявал заради неугледния и измъчен вид. Годините били гладни, носил му каквото и в семейството се хранели – хляб, лук, боб, кашник (сварен праз с картофи), варени картофи и пр.

Кога­то един ден пак отишъл да го нахрани, вече го нямало и повече не се видели.

Не щеш ли, някъде към 1948-49 г., когато новата власт вече започвала да укрепва, защото повечето от „враговете” били поизтрепани, къде с „народен” съд, къде без, в общината се получило писмо, подписано от Антон Югов, в ко­ето той искал да се издири човек „със завити мус­таци и с червено муле”, даже името на благодете­ля си не знаел.

Местните първенци направили събра­ние и обяснявали на хората какъв човек трябва да се издири и въобще има ли тук такъв, защото тряб­вало да се отговори на на­чалството.

А Югов не бил случаен човек - в парти­ята винаги заемал предни постове, бил и министър на вътрешните работи.

Тогава обаче „народната власт” не търсела хора за хубаво и макар че за наро­да било ясно кого търсят, никой не смеел да се обади - щом властта търси ня­кой, значи лошо. Всеки търсен по това време бил отвеждан и повече не се връщал…

Минало обаче време и се получило второ писмо - така и така, намерете еди-какъв си човек от Зла­тоград, с черни, завити мустаци, има червено му­ле, млад е, в трудни времена ме спаси от гладна смърт...

Когато Хасан се посъветвал с жена си, тя започнала да се вайка и да го моли, сакън, да не си мръднал от къщи, изгорехме врить.

Така и станало. Министърът Югов вече и не попитал за Златоград, простил се с идеята да на­мери някогашния си „ангел-хранител”.

И до днес не е ясно какво е правил Антон Югов в Златоград.

Вярно е, че пре­ди 1944 тук изпращали ня­кои комунистически де­ятели, един вид ги интер­нирали от столицата - Трайчо Костов, Лозан Стрелков, както и левия земеделец Димитър Гичев.

Но докато за тях са запа­зени моменти в спомени­те на по-възрастните златоградчани, има и ве­ществени доказателства за присъствието им, не е известно да са имали ня­каква връзка с Югов, ле­гално или не.

Най-вероятно се е скрил от съратници­те си шумкари, намерил тих пристан в затънтените Родопи, докато преми­нат акциите им, а и тези на властите срещу черве­ните терористи, мечта­ещи за съветизацията на България.

А след като чер­вената армия окупира страната, се е върнал да участва в разпределението на постове и привиле­гии.

(Бр. 4/2005 г. на „Златоградски вестник“)