Новини

#отархива Кой е Методий Бозов, изпълнителят на Дельовата песен

вторник, 21 март 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

На научната конференция, проведена в Златоград пре­ди няколко години, на тема „Дельо войвода в народнте песни”, а миналата година и в сп. „Родопи”, проф. Николай Кауфман разказва как за първи път в началото на 50-те години на 20 век чул и записал песента за Дельо от златоградския изпълнител Методий Бозов.

Тъй като той е малко познат на днешното младо, че и средно поколение златоградчани, помолихме племенничката му Елена Симеонова да ни разкаже за него. ЗВ

 

Когато реших да напиша за чичо ми Методий, нещо ми подсказа, че не мога да го отделям от неговите братя - Мойсей и Кирил. Защото всеки от тях носи по семей­на традиция в себе си обич­та към родния град и роди­ната.

През далечната 1906 г. в дома на Костадин Бозов и Елена Ганева се ражда син, когото кръщават с библейс­кото име Мойсей. Той е с природна интелигентност, работохолик през целия си живот, защитник на приро­дата, краевед. Негово люби­мо място бяха пчелите, овощните градини, живот­ните и гората.

Облагородил е над 3800 дръвчета из Пирийца, Гогаджово бърце, Нанова бърчина, Старцево и Св. Неделя.

Беше в инициатив­ния комитет за събиране на материали и документи, ко­ито пo-късно да послужат за написване историята на града, а всичко, което успя да открие и запише, по-късно предаде за ползване и съхранение в Музея на прос­ветното дело.

На съвестта на онези, които злоупотре­биха с неговите тетрадки, трябва да тежи факта, че някои от тях днес липсват.

Пет години след Мойсей, през 1911, се ражда брат му Кирил.

Той е любител и за­щитник на гората. Работи в ДГС повече от 40 години, за­садил е и залесил хиляди де­кари гори от Краставо бър­це до Печинско. Неговия „офис” бе връх Св. Неделя, откъдето често се чуваха сигналните му изстрели от карабината, като знак към бракониерите, че е там и вижда всичко.

Носител е на най-високите отличия и ор­дени за времето си.

Но неговата голяма дарба е музиката. Солист е на хор „Гусла”, „Кавал”, „Родина”. Нотно грамотен, в Стара Загора е солист на мъжки камерен хор, който е посто­янен носител на отличия от национални и международни фестивали. Пътуват в Анг­лия Русия, Испания.

Родопската песен бе неговата бол­ка и гордост. През 1952 за първи път по Радио София изпява песните „Излел е Дельо хайдутин”, а „Търнал Тодю”, „Девойко мъри, хуба­ва”, „Горице, тъмна усойко”, „Дуйни ми...”, са негови из­пълнения по Радио Стара Загора. Богато надарен с глас, навсякъде разнасял красотата на родопските песни.

Пак през 50-те годи­ни прави опити с Кауфман за написване на опера „Дельо войвода”.

След дълго отсъствие от родния Златоград, идва тук през юли 1957 г. по повод сватбата на племенницата си Елена. Може би от ностал­гията и дългото отсъствие, наблюдавайки града от връх „Св. Атанас”, написва извест­ния ни „Златоградски валс”, в който излива болката си и любовта си към нашия град.

Вече 48 години този валс не слиза от репертоара на дет­ски и юношески състави, стана основна песен и на гру­пата за стари градски песни „Златен полъх”.

Трима братя. Всеки по сво­ему е обичал града си, отдал му младост и сили, оставил му частица от себе си.

За да е жива родовата памет и да е пътеводител за поколени­ята.

Елена Симеонова

 

(Бр. 4/2005 г. на „Златоградски вестник“)