Ефим УШЕВ

В частни разговори в семей­ното си заведение уважаваната съдийка от Районния съд Ирина Кюртева, изпаднала в зах­лас, хулейки „Златоградски вес­тник”.

Обвиненията, които е от­правяла, са същите, които са ни познати от изказванията на други представители на нейно­то семейство. А именно, че вес­тникът на общината бил „Ушев вестник”, той се списвал „са­мо от един човек”, критикувал избирателно „само седесето”.

Вземаме реплика от тези на­падки не само защото са произ­волни и неверни - това всеки добросъвестен читател вижда и разбира. Само преднамерен чо­век би твърдял, че вестникът е „ушев”, само защото редакто­рът е с такава фамилия.

Нима тогава можем да наречем съда, в който работи г-жа Кюртева, „Кюртев съд”? Известно е, че засега тя работи сама там… Или общината, в която работи г-жа Капитанова - „Капитанова община”? Раз­бира се - не.

Друг е въпросът, че във вестника работел само един човек. Читателите ни зна­ят, че при откриването му през 1990 г. хората на щат бяха три­ма. Но тогава той излизаше всяка седмица. Когато инфла­цията хвръкна нагоре, а с нея и цените на полиграфическите услуги, щем-не щем трябваше да съкращаваме, защото не стигаха парите. Целта беше да се запази изданието, а най-лес­но беше да го ликвидираме, как­то им се искаше на някои хора. Предпочетохме по-мъдрия вари­ант - да го запазим, като про­меним периодичността му и с цената на по-голямо натовар­ване на един щатен човек, кой­то да се опира на своите сът­рудници и най-вече - на своите читатели. Което се вижда от многобройните писма и обажда­ния, отразени в рубриките „Чи­тателски дневник”, „Интимен дневник”, „Отглас”, интервюта­та, в които вземат думата много хора и т. н. Така че вест­никът се редактира от един чо­век, но в него участват мно­жество хора, включително и са­мата г-жа Кюртева, която е из­разявала безпрепятствено ста­новища на неговите страници…

А когато вестникът забогатее, ще назначим и други редакто­ри, което сигурно е мечтата на съдийката. Но не можем да не отбележим и другата нападка от нейна страна. А именно - за „избирателното критикуване на СДС”. Смятаме, че тук госпо­жата се е поддала на личните си страсти и емоции, което не отговаря на държавния деполитизиран пост, който заема. Още повече, като имаме пред­вид близките й родствени връз­ки с някои от кандидатките на споменатата политическа сила. Ще си позволим да препоръча­ме на г-жа Кюртева (а и на все­ки друг) да изразява отношени­ето си към вестника и към на­шата работа не само в заведе­нията, но и в самия вестник.

За­щото той е отворен не само за всички, но и за всичко...

(Бр. 19/1995 г. на „Златоградски вестник“)