Ефим УШЕВ

 

 

На покана, формулирана като среща на десни и десноцентристки партии в общината, отправена от най-новата структура в региона - Съюз на свободните демократи, редом с представители на традиционни и международно признати партии от дясното по­литическо пространство, са се отзовали и управляващите коа­лиционни партньори НДСВ-ДПС.

 

Това, макар и на регионално ниво, отваря дума за същността на понятия дясно и ляво в политиката, а и за това защо такъв наплив към дясното. Защо след като преди десети­на години Доган раздаваше „депесарски шутове” на десния Филип Димитров и така доведе мулташкото си правителство на Беров, след чиято политика естестве­но дойде суперлевият Виденов…

Същите, преди година и нещо, протръбиха света как омразният де­сен Костов ограбил хазната и я оставил празна, та дошлият от Мадрид нов Беров нямало как да вдигне „неза­бавно и несимволично” пенсиите и заплатите на народа.

После пък изведнъж се оказа, че хазната и националният резерв са пълни и заговориха, че споразумение с МВФ не ни е нужно, а от фискал­ния резерв извадиха 100 милиона

лева за нова държавна структура, наречена фонд за рисков капи­тал.

Пак от същия резерв извади­ха 30 милиона за нова държавна авиокомпания и сега пристъпват веднага към продажбата й. Напра­виха десетки нови министерства, агенции и пр. служби, за да разду­ят държавната бюрокрация така, че на частния бизнес му се стъмни в очите и отново тръгна към по-сенчести места и хватки, за да оцелее някак.

И като капак - направиха най-големия работода­тел в страната Лидия Шулева, като й дадоха 200 милиона от джоба на данъкоплатеца за тази година, които да прехвърля от единия си джоб в другия и да създава изкуствена заетост „а ла бай Тошо”, колкото да „намали” процентите на безработицата - за отчетност.

А министърът на „дяс­ната” партия Дикме /по рождение Дикмов/, поиска от държавата по­вече пари за лошия тютюн, за да могат производителите да запа­зят равнището на доходите си – логика, която би тласнала хората не да гледат тютюн или кокош­ки например, а към гледане на телевизия, ако, разбира се, получена­та субсидия ги удовлетворява, отбелязаха наблюдатели.

На такава „дясна” политика ние казваме „Аферим, бабо, машаллах!”

А хората на Софиянски в Златог­рад да си помислят: как може да е дясна организация, чийто електо­рат е сред най-бедното и онеп­равдано в икономическо отноше­ние население в страната...

За­щото тук всеизвестният достлук с Мултигруп не се брои - той е за частните интереси на депесарската върхушка, по правило агенти на Държавна сигурност и по признанията на Осман Октай…

Пак като десни на спомената­та среща присъствали и...земе­делци.

Които, според лидера им Валенцов, когато са били при Пинчев или Шиваров, са били леви. Ама сега са при Мозер и вече са десни…

Ин­тересно какви ще бъдат, когато догодина отидат при Яни Янев.

И на това политическо безкултурие - също аферим!

За да е още по-ясно, ето един факт: когато на централно ниво се информира за срещи и разго­вори на десни политически формации, в новините излизат имена­та на лидерите на ССД, ВМРО, Съюз „Радикали”.

Няма Мозер, няма Доган, няма Пинчев, няма Минчев...

И ако лидерите на СДС още ги няма на тези срещи, то е не за друго, а заради все още незарасналите рани от обидите, нанесе­ни от хора, ползвали организация­та за лични облаги, а след това бълвали непочтено срещу нея и срещу довчерашните си съратни­ци.

Колкото за целта на срещата в Златоград, обаче, в смисъл за опознавателни разговори и за евентуални общи действия преди и след избори - повече от добре.

Но нека е ясно първо кой кой е и какво защитава в идеите и пред­ложенията си за доброто на гра­да и общината.

А не да се крие зад понятия, които или не разбира, или, ако разбира, върви срещу политиката на собствените си лиде­ри отгоре.

 

(Бр. 2/2003 г. на „Златоградски вестник”)