Ефим УШЕВ

Успял да хвана края на едно от последните предавания на местната кабелна телевизия - за традиция, бит и култура, бързам да откликна с тези няколко реда, за да не остане съмнение за манипулация на зрителите, а защо не и на чи­тателите на ЗВ, които, точно като негови читатели, мо­гат да имат претенции, че са запознати с историята на своя град и с дейците, оставили имената си за неговото просъществуване като българска твърдина.

Сега по-конкретно за преда­ването.

В репортажа за под­готвените преди години табла със снимки и документи из ис­торията на града, господата Борис Тумангелов и Вангел Го­чев изброяваха свързаните със събитията от 1912-1914 лица от Златоград и ги представя­ха като деятели и членове на някаква енигматична тайна организация, под името „рево­люционен комитет”...

Защо така, уважаеми съграждани Тумангелов и Гочев? - бих по­питал с въпроса на водещия предаването по друг повод.

Нима не знаете, че всички тези хора, за които говорите (а аз съм сигурен, че знаете), са чле­нове и деятели на единствена­та действала тогава организа­ция в Златоград, а и в целите Родопи, носеща легендарното име ВМОРО?

И щом знаете този факт, моля назовете го, за да не се чудят хората какъв е този „революционен коми­тет”, след като досега са чели и знаят за ВМРО.

Нека съвре­менните ни партийни пристра­стия не ни карат да прикрива­ме историческите факти. И то съзнателно...

Следващият момент от същото предаване.

Каза се, че днес ние сме в дълг пред памет­та на двамата братя златоградчани - Борис и Серафим Ро­допски, тъй като нямало никак­ва памет за тях, нито паметен знак - било на родната им къща, било на паметника в центъра, където са изписани имената на други златоградчани.

Зададе се въпросът „Защо така?” и г-н Тумангелов се зарече, че след­ващият паметник в града ще бъде на лобното място на Бо­рис Родопски.

С първата част от твърдението бих се съгла­сил - че сме в дълг към памет­та на тези мъченици за българ­ско име и вяра. И ако е извест­на и запазена къщата им - да се постави плоча.

Останалото обаче е меко казано неистина.

Защото още през мандата на предишния кмет Деспотов, ме­стната организация на ВМРО предложи, а общинските съветници приеха на името на братя Борис и Серафим Родоп­ски да бъде именувана улица (Виж Решения на ОбС от засе­дание на 17. IX. 1998). Освен това - ВМРО-Златоград поръча и из­даде в изд. „Македония прес” през 1998 г. книгата „Подвигът и саможертвата на братята Борис и Серафим Родопски от Златоград”, от краеведа златоградчанин Ве­личко Пачилов.

Може би реагирам малко емоционално на всякакви обвинения в безпаметство.

Но правя това като златоградча­нин и то с факти. Тези и други инициативи на златоградската организация на ВМРО тогава бяха свързани с 90-годишнината от Независимостта на България, прокламирана през 1908.

Днес, когато отбелязва­ме 90-годишнината от освобож­дението на Златоград от османското владичество на българските земи, ще дадем своя принос с нова книга, коя­то вече анонсирахме - сб. „Златоградска народна поезия”, от­ново издание на „Македония прес”.

Що се отнася до въпроса в предаването - защо на плочата в центъра ги няма имената на златоградските дейци от 1912-1914, отговорът е в идея­та на самия паметник: тук са само имената на участвалите във войните за национално обединение и освобождение.

А братя Родопски не са участва­ли във война. Нито пък Евгения Пачилова и др.

Но затова пък на тяхно име има улици, пишат се книги и статии.

А това също е памет. И признание. Макар и не в „каменен” вид...

(Бр. 14/2002 г. на „Златоградски вестник”)