Уважаеми г-н Ушев!

Редовно четем „Златоградски вестник”, който много обектив­но информира читателите. При­ветстваме Ви за Вашата сме­лост в отразяването на беззаконията, които стават около нас. Особено с материала в пос­ледния брой, как общината по­дарила централната сграда на бившата фирма „Върбица” на ликвидатора й Бабачев.

Група ваши читатели Ви мо­лим да намерите място в нашия вестник и ни информирате за следното:

. Кое наложи приватизирането на детската градина в кв. „Из­грев”, която бе общинска соб­ственост? Така лишиха децата ни от една хубава детска гради­на с толкова голяма площ за игра на воля далеч от улиците.

. Кога е извършена процеду­рата (търгът)?

. Какви са условията, които са подписани, съгласно договора?

. Кой трябва да контролира изпълнението на подписаните условия?

Ние считаме, че общината подари и тази своя собственост някому. Няма ли бъдещото поколение да ни съди след време?

Благодарим Ви!

(Следват подписите на

чита­телите от кв. „Изгрев”)

 

 

...И за нехайството като престъпление

 

 

Уважаеми читатели от кв. „Изгрев”!

Като редовни читатели на ЗВ ще ви припомня, че за продаж­бата на детската градина, из­вестна като ЦДГ-2, се заговори през месеците февруари-март 1999 г. и беше дълго дискутиран в Общинския съвет. Предложението бе на кмета Н. Деспотов, подкрепено от мнозинството съветници. В началото на април (бр. 7) публикувахме писмо от педагозите на детската градина, според които закриването й уреждало лични сметки и изра­зяваха протеста си към изказва­не на съветника В. Хаджийски и изтъкнатите от него аргумен­ти. Посочваха, че тук децата са 60, с 20 души персонал и апели­раха да не се посяга на малките удобства, създадени за децата. Завършваха, че сметките на ня­кои не са за благото на всички, а за заграбване на обществена собственост на безценица.

В следващия брой 6 от с. г. преда­вахме пренията в ОбС по същия проблем.

Като мотив за закри­ването на детската градина се сочеше „почти едномилиардният бюджетен дефицит на община­та”. Но и чисто демографски про­блем - намалена раждаемост, очертала се като трайна тен­денция в общината. Предлага се избор на детска градина за съкращение - между ЦДГ-1 и ЦДГ-2.

След сравняване на данните между двете, включително и раз­ходите на общината по тяхна­та издръжка, се приема закрива­нето на втората.

Това е накрат­ко историята на взетото реше­ние. А на следващата година се обявява търг за продажба на градината, на който се явяват двама купувачи - шивашката фирма на Ж. Шехов „Родопи” и фирмата на Едгар Башев. От подадените оферти с опре­делените преди това условия, об­щинската комисия определя за купувач втория, който не само дава фиксираната от продавача сума. но и се задължава да оси­гури близо 130 работни места в проекта за изграждане на хотел, който предвижда.

След решени­ето на споменатата комисия, кметът тутакси пуска заповед за стопиране процедурата по продажбата, оспорена по-късно както от съветници, така и от Башев по съдебен ред. Между­временно ОбС дава под наем еди­ния от етажите на градината за шивашка дейност, каквато се развива и в момента.

В средата на миналата година някъде ста­на известно, че Окръжният съд в Смолян е потвърдил издадена­та заповед на кмета, а по-късно бе преведена и сумата, узакони­ла продажбата.

Последният въпрос е за конт­рола по изпълнението на подпи­сания договор - естествено това е съответният отдел на ОбА и ОбС, които имат правото да анулират сделката, ако условия­та в договора за продажбата не се спазват.

Но като имате пред­вид предателското към община­та мълчание на общинските съветници по организирания гра­беж на сградата на „Върбица” и на мандрата от едно и също лице, дълбоко се съмняваме, че някой ще се трогне от новия „подарък” на общинарите, както го нари­чат и нашите читатели.

Които може би са прави, че след време ще бъдем осъждани за нехайството си, което е не по-малко престъпно от самите грабежи.

 

(Бр. 4/2002 г. на „Златоградски вестник”)