+ Една приказка, слушана през 1891 г. от златоградчанина Костадин Александров и публикувана от Стою Н. Шишков

Адин вол орал млогу гудини, ама яце пристарел, та гу изпъдили.

Волън търнал да върви на пъть и срещнал адно магаре – и то каквону нега, пристарело и изпъдену. Те са побратимили и кахну вървели, по нататък видели яце стар петел. Прибрали и нега. Пътюма сръщнали адно куче, коте, зайче - врить пристарели. Ни за рабута ги бивалу, ни за нищу.

Стигнали в адна река и волан рекал на дружинана:

- Хатьте да сторим кулиба, зам да има де да жувем.

Врить пристанали и я градили върх песъкан на рекана. Сек ходил да си ище ядиву и вечеру си духадал да приспава в колибана.

Аднъж ут срещу кулибана хми са задали три вълька.

Първен рекал:

- Да идим фаф айнъва кулиба да видим щу има.

Другиян ни пристанал:

- Я ни ща, страх ма е…

А пък третен казал:

- Я ще да ида да видя има ли нещо да си олувя, я хеле пода.

Куга утишъл, волан зел да гу боде, магарену зелу да реве, кучену да гу лае и хапе, котену рипналу върх нега и гу задраскалу. Петелън запел, а пък зайчену обитърчелу пу колибана, като чи тръсилу нещо си.

Вълькън са зачудил ут първо щу е нва, сетне гу побил страх, та си пубегнал.

Другине два вълька гу пупитали:

- Оть си дойде, ни мужи ли нещу да найдиш?

Той им рекал:

- Какна да найдам - га утидах, адно ма наринуваше на вила /волан/, другу рукаше да пумагам /петелан/, друг ма схапа, друго ма сдраска. Пък едно тръсеше въже да ма бесят /зайчену/. Сулум си пубегнах…

(Кн. ІV на „Родопски старини”,

1892, ред. Стою Н. Шишков)

Бр. 15/2016 на „Златоградски вестник”