+ Издателството на ВМРО „Макпрес” представи на научната общественост най-стария писмен паметник от Възраждането в Родопите

Ефим УШЕВ

След като се наслушаха на  лъжливи обещания за помощ, включително и от г-н областния управител на Смолян, златоградчани сами се заеха и направиха научен факт издирения от местния краевед Васил Манолов най-стар писмен документ от Родопското Възраждане.

Разчитан и превеждан в продължение на четири години от диалектолога Георги Митринов, златоградският писмовник от 1852 г. е вече издателски факт, лук­созно осъществен от издателс­твото на ВМРО „Македония прес”, с което участва на панаи­ра на книгата в София през ме­сец май т. г.

Изданието съдър­жа пълен превод на оригиналния текст и фототипно негово приложение, както и речник на из­ползваните думи от златоградските даскали в техния дневник - своеобразен Рибен буквар, съхранил за днешното и бъдещо по­коление прелестта на даръдерския диалект, като съставна част от българската езикова снага по земите ни по времето на османското владичество.

Во­ден старателно с гръцки букви, „дневникът” е оглушителна плесница за днешната гръцка официална пропаганда, която прави неистови усилия да отде­ли родопския диалект като „език” на останалите зад теле­ните заграждения български мо­хамедани, издавайки им скъпи и прескъпи „помашко-гръцки” речници и граматика.

От „Златоградски сборник” виж­даме, че на златоградските даскали от онова време, всич­ки до един християни, не им пречи да говорят на своя ро­ден диалект, ползвайки го как­то говоримо, така и писмено.

За разлика от други по-ран­ни текстове от Възраждането в Родопите, този текст е с подчертано светски характер, за разлика от дамаскините, чия­то тематика е предимно рели­гиозна. Ползван е като учебно помагало, което  говори за голям напредък в учебното дело на градеца Даръдере в средата на XIX век.

Уникален е и с това, че в каталозите за старопечатни и ръкописни материали на го­леми наши библиотеки, както и в библиотеката на БАН, няма засвидетелствани подобни текстове. А осъщественото издание сега ще бъде основа за по-нататъшни изследвания на историци, езиковеди, диалекто­лози.

И както казва един от дас­калите в книгата, „...сева думи от софу Соломона, сина Давидоф Пророкоф са рекани...” И „...тува са извадени, за да е на децата катаднешно споминание от Соломона фалба на мудростта...”

Хубаво е, че тази възхвала на мъдростта на старите златоградчани идва и при нас след близо век и половина.

Благода­рение на родолюбивата златоградска общественост, която пази историческата си памет и винаги мило и драго е давала за просвещението на децата си.

Местната организация на ВМРО предвижда представяне­то на книгата на научна пресконференция, която да се про­веде през есента, съвместно с университетите в София и Пловдив.

(Бр. 11/2000 г. на „Златоградски вестник”)