* Писмо до Ангел Сарандалиев от Райково, който предава Златоград на Северна Гърция…

 

 

Здравей, бай Ангеле!

Обръщам се така свойски към теб, тъй като не съм забравил добрите ни отношения от вре­мето, когато работех в „Родоп­ски устрем”, приятелските ни разговори по исторически проб­леми на края ни.

Сега обаче че­та текста ти в Смолянски вес­тник от Архангеловден и не разбирам с какво толкова съм те разсърдил, че да искаш един изконно български град като Златоград да го даваш на гър­ците...

 

Бях чувал и чел за гръкоманските залитания на райковци в миналото, но нито за миг не съм си и помислял да те слагам и теб в каквато и да било безродна компания!

Уви, лъгал съм се. Но да обоснова­ваш откъсването на българс­ка територия с това, че ня­кога си другата й част оста­нала в Гръцко, е не само скан­дално, но и безумно.

Та нали през последния век половин България остана във владение на съседните ни държави. Знам, че си шегаджия, бай Ан­геле, но майтапите си по-доб­ре запази за райковските ка­фенета, не за вестниците. И не през 1918, а през август 1920 г. е присъединена пове­чето от златоградската те­ритория към Гърция, според Севърския договор за Тракия, и потвърден с Лозанския мирен договор от юли 1923 г.

За теб обаче е скандално друго - „...ис­кането на Ефим Ушев Златог­рад да се отдели от Смолянска област и да премине към Кърджалийска...”.

Какво е скан­далното, обаче, не казваш. Още повече, че си остава в България...

Друг въпрос е, ако и ти като някои не смяташ, че Кърджалийско не е България. Знай, прочее, че това и пос­ледният гръкоман византиец не го мисли.

Къде обаче грешиш кардинал­но!

Първо, за което може би си извинен, в това, че не са ти известни мотивите за искане­то на златоградското и неделинско гражданство за корек­цията в областното делене се­га. Казвам „гражданството”, защото не Ефим Ушев прави искането. Той е само изпълни­тел на волята на общоградско събрание от преди половин го­дина, което избра инициати­вен комитет, който да орга­низира подписка за преминава­нето ни към област Кърджали. Под тази подписка, бай Анге­ле, се разписаха 3000 души, ко­ято по-късно внесохме в пар­ламентарната комисия за мес­тно самоуправление с предсе­дател Илиян Попов. Преди то­ва обаче информирахме и по­лучихме одобрението на депу­тати от ВМРО, НД „Екоглас­ност”, от Евролевицата и БСП. А когато връчихме моти­вите за искането си на премиера Иван Костов, той погледна сериозно на проблема и ка­за, че за първи път за такова искане се изтъкват точни и конкретни, национално отго­ворни и неграндомански моти­ви, които ще бъдат разгледа­ни от експертна комисия.

Второ, бай Ангеле, с което окончателно ме поваляш, е твърдението ти, че „ми се е искало да ставам някакъв на­чалник...”

Да ме познаваш от толкова време, да си общувал с мен и въпреки това да гово­риш такива безсмислици - то­ва вече не мога по друг начин да си го обясня, освен като „об­ластна” поръчка или старчес­ка злонамереност. Затова още отсега ти обещавам: когато минем към Кърджалийска об­ласт, ще си остана обикновен вестникар и никакви служби да не ме съблазняват, „…та ако ще и патките да паса!”, както бе казал Апостола.

Но когато 3000 души са те оторизирали да свършиш една работа, съг­ласи се, непочтено е да я изос­тавиш. Освен това, в програ­мата на градската организа­ция на ВМРО в Златоград, чий­то председател имам честта да бъда, е записано да работим за преминаването на Златоградска община към област Кърджали. Когато това искане бе внесено в Общинския съвет, под него се подписаха съвет­ници от всички политически сили. А организациите на ВМРО и СДС подписаха поли­тическо споразумение, първа точка от което гласи именно да работим взаимно за „...развиване на комуникациите с Кърджалийска област, с оглед бъдещото ни териториално и административно приобщава­не към нея”.

Е, бай Ангеле, Ефим ли иска тая работа или златоградската обществе­ност!

Истината е, че наисти­на ние виждаме своите инте­реси и икономическо бъдеще точно в тази област, без по никакъв начин да искаме да оби­дим или засегнем с нещо смолянчани - въпрос на самоуправ­ление и самоопределение. И не е ясно защо трябва да се реа­гира некултурно и болезнено. А бъди сигурен, бай Ангеле, че след необмисленото ти писа­ние във вестника, желанието на златоградчани за отделяне се засилва. Така както черно­горци правят неистови усилия да се освободят от мъртвешката хватка на Сърбия... Ако още не ти става ясно - запо­вядай в Златоград, за да те запознаем по-подробно с моти­вите, връчени и на премиера Костов, и на президента Сто­янов, между другото - почетен гражданин на Златоград.

И ни­как не си прав, че Златоград все е бил към Пашмакли - били сме и към Хасковско, и към Ста­розагорско. А, разбира се, и към Гюмюрджинско... Колкото до уточнението ти, че Маказа не е бил към Златоградска околия - благодарим, но никога не сме твърдели обратното. Маказа е просто един от икономичес­ките ни мотиви за предлаганата от нас корекция на об­ластите. За да можем да се ползваме от отчисленията на средства от огромния поток на стоки, хора и капитали, ко­ито ще преминават през про­хода при бъдещото му отва­ряне. Нещо, което от Смолян можем само да сънуваме. За­щото, бай Ангеле, държавни­те субсидии към общините ще намаляват все повече и ще се разчита изключително на соб­ствени приходи. По този въп­рос можеш да се консултираш с всеки студент по икономика и финанси.

И така, бай Ангеле, не зас­тавайте примитивно срещу интересите на Златоград, който, впрочем, третирате през последните 50 години ка­то доведено дете, което неп­ременно трябва да превъзпи­тате по ваш тертип.

Желая ти бодрост на духа и повече българщина, за сметка на вро­деното у райковци гръкоманство. Не бъди Венизелос Втори - срамно е!

 

Твой: Ефим Ушев

Златоград

 

(Бр. 19/1999 г. на „Златоградски вестник”)