+ Димитрова, Моллов и Миленкова оспорват резултатите, не подписват протоколите с положителност

Евтим ЦВЕТКОВ

Председателката на избор­ната комисия и двама от чле­новете й подписали с „особено мнение” резултатите от 23 октомври. В двучасовото за­седание Димитрова се опита­ла да изнасили останалите, подлагайки ги на натиск да анулират гласовете на Чаушев в една от секциите в Старцево.

Тя изумила колеги­те си с налудничавата мисъл да обявят Ф. Кюртев за изб­рания кмет, като към трима­та клъвнал и доскорошният червен агитатор Предов. От­резвяването дошло от мъжка­та постъпка на Борко Пехливанов, който отказал да се присъедини към тази долна ма­нипулация и казал, че вуйчо му Филип никога нямало да прие­ме такава низост. Тогава се отдръпнал и безгръбначният Предов и така оформилото се мнозинство оставило трима­та ремсисти да бесуват в об­хваналото ги безумие.

След това те заключили стаята на комисията и заминали за Со­фия да търсят съвети за спо­летялата ги трагедия. Без до­ри да изложат на видно място резултатите, както повелява законът. Така те потвържда­ват обслужващата си роля в тези избори, натоварени със задачата да са слуги на един от кандидатите.

Порочна в същността си с незаконното назначаване на двама от пред­ставителите й, комисията, по волята на Димитрова, се за­нимаваше с несвойствени дейности, включително и с разносна кореспонденция на определени кандидати. Тя внесе объркване за първия тур, като не обяви предварително места­та за изборните секции, много от които преместени на нови места. Даде повод за съмнения и смущения сред избирателите, след като раздаде печатите 12 часа по-късно от определения в закона срок; определи като „грешка при броенето” липсва­щите в СИК бюлетини, които пък взеха че излязоха точно при броенето на резултатите...

Всичко това говори за една не­качествена работа в един тол­кова отговорен политически мо­мент от живота на общината и никак не е трудно да посочим персоналната вина на председа­телката Димитрова. Независи­мо от шока, който преживява в момента.

От друга страна, златоградчани определят изборния вот ка­то реакция срещу лицемерието, агресивността и страха, с кое­то не са позволили опасното съсредоточаване на всички власти и институции в едни и същи ръце. Което би дало възможност за по­тъпкване на закона, развихряне на отмъстителни страсти и безконтролни сделки. Гласува се сре­щу „василфилиповци”, срещу про­никването на мръсни капитали и намерения в града.

Сега общината е в ръцете на кмет, който има своето мнозин­ство в ОбС. Има и необходима­та опозиция. От сформирането на екипа, с който ще работи и от оптимизирането на админис­тративната структура, ще за­виси основно ефективността на управлението през следващите четири години.

(Бр. 18/1999 г. на „Златоградски вестник”)