Иван СТЕФАНОВ

На XIV конгрес на ВМРО, проведен в София на 27 и 28 март т. г., в дискусията за програмните начала на орга­низацията се включиха и де­легатите от ВМРО-Златог­рад, които я представиха ка­то една от най-младите в страната и същевременно ед­на от най-старите, същест­вували в Даръдерско-Ксантийския регион по време на борбите на народа ни срещу турското владичество на българските земи. А е от най-мла­дите, защото само преди две години, точно тази единстве­на борческа организация в Южните Родопи, бе възстано­вена в Златоград. По-долу да­ваме някои от акцентите в изказването на Ефим Ушев, председател на местната структура на ВМРО.

„…Бих искал всички в тази за­ла да си дават сметка колко е важно на самата граница с Гърция да има наша организа­ция. Страната, която и до днес продължава да забива „но­ви гвоздеи в българската ду­ша”, като фабрикува нови етноси и езици на основата на българската народност. На това сме длъжни да противо­действаме - длъжни пред она­зи плеяда светли наши пред­ходници в планината, които не жалеха себе си в отстоя­ването и съхраняването на българщината в Родопите, Западна Тракия и Одринско, като редом с революционна­та дейност строяха българс­ки църкви и училища в Зла­тоград, Ксанти, Гюмюрджина и другаде, развиваха икономи­чески отношения там. Всичко това се движеше и организи­раше от членове и сподвижници на ВМРО и от двете вер­ски групи в Златоград, които винаги през вековете са жи­вели заедно и в сговор...

С това насочвам внимание­то ви към проблема, който поставям.

Когато възстановявахме ВМРО в Златоград, много хо­ра реагираха спонтанно: какви македонци имаме при нас?

ВМРО трябва да се прокла­мира и заявява не като маке­донско, а като общобългарско национално движение, както бе и започнало някога. Зато­ва целта, която сме заложили в Златоград, трябва да е под­крепена и като трайна поли­тика на цялата организация -наложително е духовното ни завръщане в Западна Тракия и Беломорието, не само като емоционален привкус от мина­лото, когато този район е бил естественият хинтерланд за населението в Родопите. Ко­ренно българско население е живяло и живее и досега в тези земи, останали след 1920 г. отвъд телените заграждения. То и днес говори своя майчин български език, пее същите наши родопски песни, не е про­меняло нравствените и морал­ните си ценности през дълги­те години на отчуждение от корена.

Ние трябва да се за­върнем духовно отново там - умно и тактично, защото изоставено от България, дискриминирано и асимилирано от Гърция, към него веднага про­явява претенции и закрила единствено Турция, която от­варя широко вратите на университетите си за тях, за да сме свидетели на парадокси днес в тяхното самосъзнание, когато в едно и също село ед­ни се определят като турци, други като българи, трети ка­то помаци. Единствен сред българския печат само в. „Ма­кедония” отблъсква митовете и фалшификациите с това ко­ренно българско население, ва­ди на показ гръцките претен­ции спрямо него, с оглед стра­тегическите си цели в бъде­ще, когато най-сетне ще бъ­де принудена да отвори гра­ничните си пунктове с нас.

И еднородното население от двете страни вече ще търси роднините си, които дълго време беше принудено да крие и да забрави.

Разбира се, че голямото завръщане към ко­рена, което предстои, няма да бъде лесно. Но нима то не е болезнено в самата Македо­ния? При това с население от една и съща вяра! Което зна­чи, че идеологическите и ис­торически напластявания ня­мат верски характер.

ВМРО трябва да има прог­рама и стратегия за Беломо­рието. За да съм по-убедите­лен, ето един пример - побра­тимени сме с гръцкия град Хрисуполи и след голямото наводнение в Златоград кметс­твото там направи ценен жест, като дари цели три ти­ра храни на общината ни в един изключително труден мо­мент. Това никой не може да отрече и да не оцени като жест на съчувствие и прия­телство.

При посещенията, които си разменяме напосле­дък обаче, за започване на бизнесотношения и дума не мо­же да става, но някак межди другото поставят въпроса за създаване на паралелки, в кои­то да се изучава гръцки език в Златоград. Ако някой е забравил притчата за даровете и данайците, сега да си я при­помни.

Усещайки готовност­та тези мераци да бъдат удовлетворени, ВМРО-Златоград взе решение, което одобри и получи категоричното одобрение на обществе­ността - гръцки език ще за­почне да се изучава в Златог­рад тогава, когато в Хрисуполи започне изучаването не български език.

Това е примерът. Останалото е едно дълго и голямо пътуване към своето и своите, пътуване към родното, от което още по дълго време се отричахме…”

Б. P. С 204 гласа конгресът на ВМРО избра Е. Ушев за член на своя Организационен съвет, състоящ се от 45 ду ши от цялата страна.

(Бр. 7/1999 г. на „Златоградски вестник”)