Георги МИТРИНОВ

На 6 декември 1998 г. в Пловдив почина родоповедът Петър Маринов.

Целия си съзнателен живот той отдаде на работа за културното издигане на родопското население и главно на българите мохамедани.

Роден е на 8 март 1903 г. в с. Проглед, Смолянско. След завършване на Пловдивската духовна семинария (1925 г.), по внушение на големия родоповед Стою Шишков, заминава за Смолян (1930 г.), където се установява.

С негово актив­но участие там, през 1937 г. е създадена от будни бълга­ри мохамедани Българомоха­меданска културно-просвет­на и благотворителна друж­ба „Родина”. Основни цели в работата на дружбата са:

. „Да събужда и развива народ­ностно чувство у българите от мохамеданско вероизповедание”;

. „Да подпомага всички инициативи, които целят културното, просветно и на­родностно издигане на бълга­рите мохамедани...”;

. „Да съ­действа за стопанското и икономическо издигане на Ро­допския край…”, и т. н. Родинци се борят за извършване мю­сюлманските религиозни об­реди на роден, език. По тяхна инициатива Кора­нът е преведен на български език.

Петър Маринов, като сек­ретар на дружбата в Смолян, подготвя издаването на сборниците „Родина”, в кои­то се публикуват вести от организационния живот, а и множество краеведчески ма­териали, написани от бълга­ри мохамедани, доказващи българския произход на родоп­ското население.

Той напис­ва и близо 10 пиеси на родоп­ски диалект, посветени на злободневни теми, като бор­бата срещу отживелиците и битовия консерватизъм, кои­то се играят на организира­ни вечеринки от самодейци. Публикува немалко краеведчески материали в периодич­ния печат. Цялата тази не­гова дейност способства да се извършат главоломни про­мени в мисленето на бълга­рите мохамедани.

Но идва 9 септември 1944 г. и дружба „Родина" е обявена за фашистка организация. А ПетърМаринов е изправен пред „народен съд”. Куриозно е, но т. нар. „народен съд” го оправдава за родолюбивата му и патриотична дейност сред българите мохамедани. Дружбата е унищожена и много нейни активни членове са подложени на гонения. На самия Петър Маринов е забранено да посещава Смолянско чак до 60-те години.

Въпреки всички трудности, той продължава апостолската си дейност, като написва мно­го краеведчески материали за Родопите и населението им.

Той дочака демократичните промени в страната ни, но и тогава се намериха хора да го критикуват за „фашистката” му дейност. Същите комунис­ти, които унищожиха дружба „Родина” и върнаха развитие­то на българите мохамедани с векове назад, а после се опи­таха да поправят грешката си, сега се почувстваха морал­но прави да критикуват реп­ресираните от тях родинци.

Възрожденецът понесе и то­ва. Никога не тръгна яростно да критикува и обвинява, но с болка споделяше казаното от един от най-злостните си об­винители - Кирил Василев, с партизанско име Кукуда, на­писал дебела книга за любов­та, който споделил пред съмишленици: „Трябваше да го унищожим тоя враг!”

Тепърва ще се оценя народополезната дейност на родоповеда Петър Маринов, но не­ка споменем думите от нек­ролога, публикуван по повод смъртта му: „През целия си живот той работи за нап­редъка и народностното съзнание, единство и спло­теност на родопските бъл­гари: мохамедани, христия­ни, атеисти - космополити и нихилисти”.

(Бр. 3/1999 г. на „Златоградски вестник”)