Евтим ЦВЕТКОВ

Покрай войната в Косово и трагедията, която сполетя Сърбия заради твърдоглави­ето и нацистката политика на президента си Милошевич, не можем да не си спомним и за една друга война.

Онази, от преди 58 години, когато Сър­бия пак бе срината до осно­ви, поразена от Германия са­мо за 12 дни през април 1941 г., но от която война сърби­те застанаха на страната на победилите.

В тази война, първоначално на страната на немците, а след септември 44-а - към руснаците, взеха участие хиля­ди българи, между които и стотици златоградчани.

Един от тях сега навършва 80 години - бай Исен Терекиев, мобилизиран пет пъти през живота си, но изпитал ужа­сите на войната последния път, по фронтовете на Унга­рия.

Разказва ни, че след като ги събрали отново в Кърджа­ли, пропътували страната във вагони и на 1 януари 1945 осъмнали в разрушения и то­гава сръбски град Ниш. От вагоните наблюдавали развали­ните на гари и казарми, на пъ­тища и къщи.

Там мръзнехме през целия ден, а вечерта тръгнахме и следващата ни спирка беше Белград - казва бай Исен.

Оттук тръгват и безкрайните войнишки коло­ни – пеша, през целия месец до бойната линия. Запомнил е тази нова година. Местното население ги посрещало с ве­сели песни, къде с ракийка, къ­де с храна и коняк.

Спомня си и за Земун, където нощували в една огромна полусъборена сграда, а на сутринта, кога­то трябвало отново да по­теглят пеша, натрупаният сняг бил до кръста. При та­кива пътища и поледица пре­минали Хърватия, към фрон­товата си цел - Унгария.

Многократните мобилиза­ции, които е имал през живота си, сега дават основание на препатилия златоградчанин да направи разликата между два типа войници - немския и руския.

Първият останал в съзна­нието му като стегнат и чист, изключително дисцип­линиран и внимателен към българите.

И вторият - с пре­комерна строгост, стигаща до грубост, с високомерно от­ношение към местните унгар­ци, смятащ всичко по къщи­те им за свое, особено спир­тните изделия.

Не били ред­ки пиянските им оргии и скан­дали. Но затова пък много из­дръжливи и упорити.

На 11 март 1945 г. нашият златоградчанин бива тежко ранен по време на бой и го откарват в Сегедската дивизионна болница. След престой десетина дни е вър­нат в България, в Александровската болница лежи цели пет месеца. Там посреща вестта за капитулацията на Германия и на 2 август си ид­ва в Златоград.

С това свър­шват и военните му тегли­ла - след 7-годишна непрекъс­ната мобилизация.

За да сме по-актуални оба­че, питам го за войната в Ко­сово.

Мръсна работа - казва бай Исен - сърбинът е лошо нещо, не уважава други люде, други вери. Едно време спечелиха войната, защото целият свет беше с тех. Сега губят, защото целия свет е срещу тех. Лошото е, че покрай сър­бите и ние ще патим, в близ­ките 20 години не могат се оправи - казва ни старият фронтовак.

(Бр. 12/1999 г. на „Златоградски вестник”)