* Разговор на журналистката Катя Тодорова с Ефим Ушев, в предаването „Преди всички” на БНР, по повод инцидент в редакцията на „Златоградски вестник”

 

 

Водеща: - Слушателите ни знаят за случилото се през миналата седмица в редакци­ята на „Златоградски вестник”, за което всички издания и медии съобщиха - редакто­рът на вестника в този южен град на страната бе нападнат заради публикация, сега той е на телефона. Здравейте, как сте?

 

Е. Ушев: - Добро утро от Златоград. Благодаря ви, че се обръщате към проблеми­те на провинциалната жур­налистика, където нещата са не по-малко сложни от те­зи в столицата. Изглежда, че на златоградчани така ни е писано в последно време - първо се прочухме със страшното наводнение пре­ди две години, после с продъл­жителните миньорски стач­ки, а сега и с побой над жур­налисти. А като град на бли­зо 1000 години, Златоград може да излъчва други акцен­ти - културни, исторически, традициите си в толкова много неща... На въпроса „как съм”, обикновено отгова­рям с „добре”. Вътре за себе си обаче отговарям с един стих на мой приятел: „Като слънцето не съм добре след седем вечер...”

 

- Как всъщност се случи всичко, какви бяха тези тол­кова страшни редове във вестника, за да предизвикат та­кава реакция на синчето на об­щинския първенец?

 

- След публикациите в пресата и множеството съ­общения, сега не очаквайте от мен да описвам станало­то в редакцията. Позволе­те ми, колежке Тодорова, да използвам включването ми в националния ефир за две не­ща: първо, да благодаря на всички издания, които не подминаха този случай и на всички, които се обадиха, за да изразят съчувствие. Другото е да изразя дълбо­кото си съжаление за случи­лото се с колегата от Пле­вен Георги Спиров, изнесе­но от „24 часа” в съботния брой. Трагедия­та с него не би правила чест на ни­кое общест­во. И ако се­га ни слуша г-н Спиров, нека знае, че има прияте­ли и в Зла­тоград. Колкото до „страшните редове” във вестника, те на­истина са само два, в които се казва, че някой си съвет­ник се сдушил, грубо казано, със сините съветници, които назначили сина му за директор на транспорта и сега тряб­вало за всичко да ги слуша... Оказва се, че президент и пре­миер могат да се критикуват до безсъзнание, но това не мо­же да става, дори в подобни меки форми, с местни самозабравили се фактори...

 

- Каква е реакцията на об­ществеността, мислите ли, че прокуратурата ще потули този случай? Възможно ли е отново да се повтори?

 

- Ако под „общественост” се разбира съвкупността от местна власт, обществени и политически организации, ин­телигенция и т. н., то реак­ция няма. Всички са си запушили ушите и се правят, че такъв случай няма. Реакция­та е повече от обикновените хора, които не могат да си представят, че два реда във вестника могат да предизви­кат хулиганщина и търсят да ги намерят и да ги прочетат. Още повече, че те могат да бъдат оспорени както в самия вестник, така и в съда. Съдеб­ните разправии, а и зачести­лите побои над журналисти, показват колко е уязвима и незащитима професията ни. Мо­га да ви кажа, че няма нищо по-лесно от нападения в про­винциални редакции и по-точ­но в малки вестници като на­шия - няма сигнализационни устройства, няма бодигардове, всеки бандит може да нах­луе и да претрепе без особе­ни проблеми любимия си редактор. А най-тъпото е, че тряб­ва да приемаме тези вандал­щини като част от занаята. Това може да се приема за ес­тествено само в едно ненор­мално общество. Попитахте дали ще се покрие този слу­чай - не, мисля, че това няма да стане. Местната полиция си свърши работата, всичко е предадено в Районната проку­ратура, а тя би трябвало да бъде на необходимото ниво. Защото побойникът е нали­це, известен е. Това е лицето Асен Титов Валенцов, върнал се наскоро от Англия, където дълго време е брал зеле... Те­зи дни слушах за създаденото движение за защита на жур­налистите. Добре е то да не се ограничава само в защита от съдебно преследване, а да настоява за такива промени в НК, които да не позволяват на органите да потулват слу­чаи с побои, да могат да се справят с тях по бърза про­цедура. А не безкрайно да се проточват преписки само защото така е по-лесно и по-безпроблемно.

 

- Разбирам опасенията ви, може би това предложение ще се вземе предвид от споменатата организация...

 

- Всъщност, г-жо Тодорова, моето голямо разочарование е не толкова поведението на са­мия побойник, а на неговия ба­ща. Забележете - лидер на БЗНС, директор на училище, председател на комисия по кул­тура в ОбС, кандидат за об­щински кмет на миналите, а може би и на следващите из­бори. Човек, с когото до вчера сме стояли на една маса и сме обсъждали проблеми. Сега оба­че този човек не можа да на­мери сили и да осъди бандитс­кото деяние на сина си, да нап­рави едно елементарно изви­нение. С това той се срива в очите на обществото, вече не може да бъде моралната мяр­ка, за която досега е претен­дирал като публична личност. Нещо повече - сега гледа към мен така, сякаш аз съм набил сина му, а не обратно...

 

- И накрая - какво работи­те в момен­та, какви са акцентите в новия ви брой?

 

- За да защитя това, което казах в началото, че Златоград не е само стачки и побои, бих изтъкнал кандидатстването на общината пред Министер­ството на културата с про­ект за защита на духовни цен­ности с общоевропейско зна­чение, с които съм много тяс­но свързан. Става въпрос за издаването на томче с автен­тична златоградска народна поезия, придружена с компак­тдиск на изпълнения на мест­ни певци, което, ако се приеме, би трябвало да се предс­тави на събора на народната песен „Родопите и Космосът” през август.

Другата книга, която трябва да издадем, е разчетения текст на изнаме­рен документ от 1852 г., кой­то се явява най-старият пис­мен паметник от Възраждане­то в Родопите. Досега се смя­таше, че това е Райковският дамаскин, сега става ясно, че златоградският писмовник е със седем години по-стар от него. Текстът е разчетен от диалектолога Георги Митринов и дава много ценни сведе­ния за процесите в езика от онова време, прави на пух и прах измислиците на нашите добри съседи, гърците, за т. нар. „помашки език”. Целият дневник е написан с гръцки букви, под който ясно прозира златоградският диалект, за­писван от български даскали християни... Не знам дали ви е интересно всичко това...

 

- Разбира се, ето че излезе и новина от разговора ни, бла­годаря ви. Знайте, че „Хори­зонт” стои зад вас. Това бе­ше главният редактор на „Златоградски вестник” Ефим Ушев, в интервю „Преди всич­ки”.

 

(Бр. 4/1999 г. на „Златоградски вестник”)