Ефим УШЕВ

В словото си по повод Деня на българската община, който вече ще отбелязваме всяка го­дина на 12 октомври, кметът на общината г-н Николай Деспотов спомена някои истори­чески данни, които очевидно се нуждаят от уточняване, с оглед на истината, която сме длъжни да представяме на съвременниците си, а и на следващите поколения.

Така например се каза, че името на Златоград (тогава Даръдере) било дадено от мястото, къ­дето се заселили хората, а именно: „...това са мандрите на по-старото село Елехче (сега с. Старцево)”.

Другото спорно изречение от словото на кмета гласи: „За наша гор­дост са запазени писмени до­кументи, че нашият град е се­лище отпреди 400 години -1599 г., когато Даръдере е ос­вободено от данъци като рудодобивен район.”

Тъй като и двете твърдения не са подкрепени документал­но, ще повторим онова, което вече оповестихме преди някол­ко броя в нашия вестник, за новите извори, разчетени от австрийския османист Михаел Кил и изложени в статията му „Разпространение на исляма в българското село в османски­те регистри на населението и данъчното облагане от XVI-XVIII век”.

Тук ученият публи­кува възможно най-стари данни от архивите на Истанбул, Анкара, Виена и др. Най-ранен от тях е регистърът от 1516 г., където са описани същест­вуващите тогава селища в на­шата част на Родопите. А те са: „Ак пънар (дн. Бял извор) с 2 мю­сюлмански домакинства и 12 християнски; Даръдере (дн. Златоград) с 12 мюсюлмански до­макинства и 28 християнски; Алмалъ (дн. Меливия в Гърция) с 26 мюсюлмански и 5 христи­янски домакинства.”

Това са се­лата, фигуриращи в регистъ­ра на империята през 1516 г. - няма Елехча, няма Кушла, ня­ма Аламовци и т. н. Но има Да­ръдере и то е най-многолюдно­то селище тогава. Чак през 1558 г. се появява друго село - Шахин (дн. Ехинос в Гърция) с всичко 34 мюсюлмански дома­кинства.

Това са фактите и тях трябва да приемем.

В същата студия-изследване се прави и доста приемливото заклю­чение, че цялата история на заселването и развитието на населението в района на Смо­лян-Златоград следва да се разкрие с помощта на османс­ките източници, предимно ад­министративни, писани с практични, повседневни цели, а не за да окажат влияние на бъдещи поколения и умонастроенията им.

Така естестве­но отпадат и създаваните в по-ново време митове, че Старцево било най-старото селище; глупостта, че златоградският войвода Дельо бил роден там (?!).

А сега Златог­рад се изкарва с цели близо сто годи­ни по-млад…

И дори се посяга на образователното му дело и във фоайето на гимназията стои една фалшива дата за неговото начало, въпреки че е известна и документирана друга, много по-ранна дата.

Историята не е застинала наука - тя е в непрекъснато развитие, излизат нови и но­ви факти, разчитат се архи­ви, които до вчера бяха неприс­тъпни. И ние трябва да прие­маме новооткритото за на­шия град, а не да оставаме до някогашното известно.

(Бр. 18/1998 г. на „Златоградски вестник”)