Ефим УШЕВ

Случката е станала на 29 януари тази година - до мос­тчето край заставата на с. Аламовци майор Узунов хва­ща за шубата местния Ненчо Колев и започва да псува: „Мамка ти помашка, носиш ли въже, че ще те беся! И брад­ва не носиш, мамицата ти - ще те коля, да знаеш!”

Пова­ля го и започва да му нанася удари с тояга и с ритници…

Колев още нищо не разбира, но от крясъците на майора става ясно, че две турчета по на 17-18-годишна възраст са върнати от гръцките гра­ничари отсреща на нашите. Обвиненията на Узунов са, че Колев ги е превел, тъй ка­то е местен и познавал те­рена. За него не се важни обясненията на селянина, че няма нищо общо с турчета­та. Оказва се, че заставата въобще не е разбрала и усе­тила преминаването на де­цата и ръководството й е из­ненадано от гърците.

Сега трябва да се намери винов­ник, на когото да се стовари вината и да бъде принуден да „си признае” писмено.

Гневът на майор Узунов се стоварва върху Ненчо Колев, който и без това си имал стари грехове - правил опит да премине телените заг­раждения още през 1982 г.

И така, подут от бой, с бе­лезници на ръцете, Колев е на­товарен на УАЗ-ка и докаран в златоградската комендатура. Преди това обаче е заставен да стои прав два часа над река­та в селото, с насочен към него пистолет, заплашен, че ако мръдне, ще му пръсне главата. „Ще те гръмна, мамка ти да...помашка!” - крещял озвереният майор.

„Лошо ми е, г-н майор, краката не ме държат...” - при­молил се Ненчо.

„В реката ис­кам да паднеш, мамицата ти мръсна” - бил крясъкът на майо­ра.

И продължил да го псува и заплашва с разстрел, ако не си признае.

В комендатурата му дали лист и молив и го накарали да пише „признание”, че е превел момчетата през границата. На­писаното обаче петнайсет пъ­ти е късано - обяснението ни­как не допада на Узунов. Ненчо отрича всякакви връзки с онези хора, писал, че няма нищо общо с тях. Тогава майорът извадил пистолета отново и пак си повтарял заканите. После измъкнал една здрава тояга и започ­нал да го налага.

В боя се вклю­чил и друг. За него Колев казва: „Не знам дали да го пишеш не­го. Той помалко ме би…” Това е старшина Башев, псувал чове­ка не по-малко ожесточено.

Като не успели да изкарат „признание”, изкарали го навън, когато всички си спомняме, че студовете бяха минус 15-20 градуса и го държали до сутринта.

„Това мъчение ми беше по-лошо от целия бой, който изядох. Бях леко облечен и мислех, че вече умирам от студ” - казва Ненчо.

После го пуснали да си ходи, но продължават още да го заплаш­ват, че ще го утрепят... Зато­ва решил да дойде в редакция­та. От което ние не ставаме по-радостни - напротив. Трудно ни е да повярваме, че подобни типове носят достойнството на български офицери! Най-вероятно са объркали професията си. И си позволя­ват брутално да разделят на­цията ни с бой и оръжие. Та­кива някога правеха от бъл­гарите македонци, шопи, тра­кийци, добруджанци, помаци и пр. И пак с оръжие. И с бой.

Всъщност Узуновци могат да бъдат гръцки агенти, които днес искат да създават „по-машка нация”...

Могат да са и сръбски мекерета, които и днес правят от българите в Западните покрайнини „шо­пи”. Могат да бъдат такива.

Но не и българи. Още по-мал­ко български офицери…

Дали е съгласен с нас, ще по­питаме Георги Тетереков - ше­фа на Гранични войски.

А защо не и върховния главнокоманд­ващ Петър Стоянов?

Затова Узунов да се готви за разпит! Защото ще му се наложи да до­казва, че е българин...

(Бр. 4/1998 г. на „Златоградски вестник”)