Юлия Благоева - ШОПОВА
„Слисни са, горо, спуши са,
Хасана, горо, да скриеш..."
В диалектния говор на нашия край са разпространени много интересни и поетични названия за гората, нейните растения, животни, скали, местности. В смесените с дъб и бук гори рано напролет първи се развиват буковите дървета. Тогава хората казват „показаха са байречкине”. Защото зелените букови върхари се виждат като знаменца сред неразлистените още дъбови дървета.
Името гърм, за дъба населението тук обяснява с това, че като високо и често поединично растящо, привлича .гръмотевицата, която при нас има същото название -падна гърм. Сред другите дървета из горите се среща глогът, чиито плодове наричаме хлебнички. По високите места расте скорушата, наричана тук оскруша. По същия начин скомината, причинявана от тръпчивите плодове, назоваваме оскомина. Тръносливките пък – синки-трънки.
Полянките между широколистните гори и оголените места са обрасли с разнообразни билки, треви и храсти. Народът е нарекъл с поетичното име воленица, волетина, две различни растения - мащерката и горската чубрица. Първото се казва червена воленица, а второто - бяла воленица. Пчеларите особено уважават тези растения, защото при цъфтенето на мащерката през пролетта и горската чубрица в края на лятото, пчелите бързо пълнят питите с мед.
Една от първите треви напролет, с дребни лилави цветчета, се казва скок-манго.
Овчарската торбичка хората са нарекли бабини въшки, маточината - лимонена билка, повета - побой. Бабушка се нарича един бурен, който се среща често заедно с копривата, но е с гладки и целокрайни листа. На скрипалеца, предполагам това е плюскавичето, името произлиза от това, че при пипане растението издава скърцащ звук. Златоградчани казват за него, че скрипе. То се използва в пролетните билници (баници с биле), в които се слага още сълвак (поветица), дивякуль (лобода), щир, лютко кл`ътко (киселец) и др.
Много употребявана билка за рани е петложилката, срещана още и като патложилка. Вероятно името й идва от петте жилки, които ясно се открояват върху листата й.
От гъбите масово се познава и използва за ядене кукумарът (сърнелата). На горските ягоди народът в нашия край вика зуница. Зуница се казва и на дъгата, появяваща се след дъжд. Зунка се нарича и пъстрата на цветни ленти ивица върху женската жилетка.
Интересни са названията на много дребни горски животни, насекоми и птици.
На совата например се казва още ухловица. На бухала - бух, на сойката - дерогазица, на свраката - карагашка, на бръмбара - базук, като бръмбарите златки се наричат стамболски базуци, по идея на лъскавите, привличащи внимание стоки, идвали някога от Цариград. Родопчани казват на мравките муравки, което е основа и на руското муравей. На голия охлюв се казва гольо, костенурката - жълва, светулките - блестунки, калинките - караманки.
Бавноподвижните, обикновено вредни или грозни на вид насекоми, се наричат бабульки, а гъсениците - въсеници.
Когато тръгнеш нагоре по височина, казва се, че вървиш възбърце, от думата бърце -хълм. А когато слизаш, казва се че вървиш низбърце. Особено трудните за изкачване места се наричат превали - голяма превала, малка превала.
В миналото младите хора на големи групи излизаха сред природата. Техни любими места, любими и за по-възрастните, бяха Пирийца, Студената вода, Рупите, Рахора, откъдето се донасят първите кокичета още през февруари-март. Младежки компании посещавали и местностите Цветково, Келебека край Старцево, зад м. св. Екатерина, Сурле и др.
Интересни названия на скали са Разсечен камень, Стъпката на св. Георги; на долове - Марушина падина, Вълчан дол. По предание името на последния произлиза от някогашните проливни дъждове, когато това дере придошло толкова много, че в мътните му води се мятали живи вълци.
Съществуват още много и интересни названия на местности, които ще изнесем в други материали. Защото и названията на растения и животни, споменати тук, съвсем не са всички. Но все пак дават представа за голямото езиково и словно богатство на родопския говор и в частност - на златоградския диалект.
(Бр. 20/1997 г. на „Златоградски вестник”)