+ Село край Златоград, достигнало близо петхилядно население, просъществува само 35 години…
Иван СТЕФАНОВ
„Родена съм в Златоград, но израснах в с. Фабрика, там посещавах детската градина и учих до втори клас, там прекарах първите осем години от живота си, спомням си всичко, беше наистина уникално място...”
Това написа Neli Mileva-Neriman във форума под снимки за някогашното златоградско село Фабрика.
„Много хора идват да ги заведа до родното им село, но няма какво да им покажа - останали са само тръни и чат-пат някоя руина от взривени сгради. Снимат, гледат и плачат”, казва 65-годишният Лилян Мишев. Той е бил 15 г. кмет на най-голямото село в Родопите - Фабрика.
В селището край Златоград, което е било почти по-голямо от околните градчета, сега няма нито един жител. „В края на 70-те години населението беше между 5 и 6 хиляди”, казва бившият му управник, който живее в съседното с. Цацаровци.
В долината преди рудник Градище, който е затворен, и Гюдюрска, където работят 100 пъти по-малко хора от онова време, сега има само останки от постройки и стърчащи железа. Първият жител на селото се появил при откриването на мините през 1955 г. Една след друга започнали да се вдигат грандиозни сгради, населявани от работници. Заради многото работни места в мините, хората живеели в блокове по 2 семейства в апартамент. Жилищните блокове били около петдесетина, а бараките - 2-3 пъти повече.
„Освен голямо кметство, имаше училище с около 300 деца, детска градина, ясли, магазини, здравна служба с различни специалисти, аптека. Имаше плувен басейн, киносалон и всичко, което е нужно на едно селище”, обяснява Мишев.
Само в библиотеката имало над 10 000 тома.
„Като си замина селото, натовариха книгите в камиони и ги закараха за отпадъци в Средногорци. Документацията на Фабрика се пръсна по Горубсо и общината. Не мога да си представя ако някой потърси документ от онова време, къде и как ще го намери”, казва бившият кмет. В рудниците на Фабрика работели над 1500 души. Повечето били приходящи, дошли да работят в мините. На Лилян Мишев целият му живот минал във Фабрика - първо работел като шофьор, после станал кмет.
„Като шофьор съм карал и по 2-3 ковчега накуп - за Лом, за Видин, откъдето са починалите. Много злополуки ставаха в мините. Рудниците бяха крепежни, къде падне камък, къде дърво - и убие човек”, разказва той. Като кмет сключвал и бракове в миньорското селище. Преброил е, че е събрал с подписа си около 200 двойки. При настъпването на кризата в рудодобива в края на 80-те и началото на 90-те години, Фабрика започнало да се стопява.
Според Мишев основната причина за това били икономически интереси.
В годините преди приватизацията на някогашното II рудоуправление на Горбусо, хората тръгват към вътрешността на България, откъдето са дошли. Назначените от държавата ликвидатори на миннодобивната фирма се опитват да продадат апартаментите, но няма на кого. Принуждават се да продават блоковете като строителен материал. Ненужните материали пък били набутани из дупките на мините.
„Златоград беше нищо пред Фабрика - нито като хора, нито като живот, но само тръни и къпини останаха от онова време. По 1500 тона руда на смяна се вадеха там”, описва 75-годишният Митко Кехайов, който цял живот е работил за Горубсо.
„Тъжна картинка беше, като разваляхме блоковете. Бяха стабилно и добре направени - 38 см дебели стени”, намесва се Атанас Башев, който започнал работа на мините още преди да навърши пълнолетие и да отиде войник. Изкарал 16 години в рудниците на Фабрика. „Страшна работа е да гледаш руини, където е кипял живот. На 1 май и 9 септември имаше манифестации, музика, заря”, казва с носталгия и Мишев. - В момента Фабрика съществува като населено място по документи, но няма нито един жител. Не е заличено, тъй като в някогашния му център се предвиждало да се направи предприятие за взривни материали”.
(Бр. 11/2016 на „Златоградски вестник”)