Методи ПЕТРОВ
6 септември 1885 г. е велик ден за България. Надигналият се народ провъзгласява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. То е запечатано в телеграмата на Привременното правителство до княз Александър I, изпратена в 7 часа с краткия текст: „Днес Съединението е прогласено по цяла Румелия в името на Ваше Височество. Правителството е съборено. Живей!”
Само 35 минути по-късно Захарий Стоянов отправя нова телеграма, този път до председателя на Министерския съвет в София, с лаконично съдържание, определящо великолепно характера на стореното: „Днес прогласено по начин най-благороден Съединението.”
В 10 часа сутринта новоназначеният главнокомандващ българската армия в Южна България - майор Данаил Николаев, провожда телеграма до княза. В нея точно и ясно съобщава за мобилизирането на румелийската войска, която ще се съсредоточи в Ямбол, Бургас и Малко Търново. Войската го провъзгласила за свой княз и се чакат неговите заповеди.
На 6 септември се издават два важни указа в княжеството.
От Варна князът подписва указ № 164, с който на 10 септември се свиква на извънредно заседание ІV Народно събрание.
С другия указ, приподписан от княз Кантакузин като министър на войната, се призовават всичките запасни чинове на войската да засилят състава и боеспособността на младата армия. Със записка от Варна князът уведомява лично МС за Съединението, като изтъква, че не можел да не приеме този акт.
Той предлага да се мобилизира войската и че ще отиде в Пловдив, откъдето ще изпрати „телеграфически циркуляр до великите сили, че признавам сюзеренните права на Турция и съединението се прави по един народен дух и никак с враждебна цел против Турция.” Заедно с това княз Александър I Батенберг ще помоли великите сили да признаят извършеното народно дело.
Следобед на 6 септември, министърът на външните работи и изповеданията Цанов запознава с телеграма княза за интереса на чуждите представители в София. Правителството не можело да изкаже никакво мнение, понеже князът и министър-председателят се намирали в провинцията. Много се интересували каква е позицията на Русия. Руският представител в Пловдив – Игелстром, изпраща на 6 септември донесение на Петербург, разкриващо какво всъщност е извършено в града.
Първото действие на Привременното правителство било да дойдат негови представители в консулството и да заявят уважението си към императора и същевременно го молели за евентуално покровителство от страна на Русия.
Не се забелязвало „никакво енергично военно действие”. Всичко било добре подготвено, а за случилото се никой предварително не знаел. Повечето от руските офицери стояли встрани от действията на българите. От София нямали никакви известия…
Отпечатаните телеграми в „Държавен вестник” най-добре показват как българите от княжеството посрещат Съединението.
Настоява се да се приеме управлението на Източна Румелия от Княжество България.
Из цялото княжество, се подчертава в съобщенията, се наблюдавал „неописуем възторг”. Историческата поука е, че българите могат сами да решават националните си проблеми - не като търсят помощта на една или друга велика сила, а като използват техните противоречия.
(Бр. 16/1997 г. на „Златоградски вестник”)