Веселин АНГЕЛОВ

„...Обаче не можем да не спо­менем и за едно друго, недопус­тимо и тъжно явление в гр. Неврокоп и Неврокопска епархия, което също излага властта на народната република България и уязвява честта на целия бъл­гарски народ. В църковните про­поведи в храма понякога след обръщението „Християни и християнки”, употребяваме и об­ръщението „българи и българ­ки”, когато биват засегнати от църковно гледище въпроси на народа и родината. Това се е сметнало от някои фактори в Неврокоп за страшно престъп­ление и те са отправяли озло­бени заплахи, че щели да ни да­дат да разберем - как така сме смеели да говорим в Неврокоп за българи?!

Никога, никъде дру­гаде, в живота на никой друг народ не се е случвало един скромен дългогодишен служи­тел на народа да бъде заплаш­ван в собствената си държава от представители на държав­ната власт затуй, че е споме­нал името на своите сънарод­ници, затуй, че има славянобъл­гарско съзнание, каквото са имали всички наши бащи и деди и прадеди през повече от хиля­да години от времето на св. Кирила и Методия и св. Климента Охридски и до днес…” (Протест на Неврокопски митрополит Борис, 1948 г.)

Досие на предателя

В отговор на протестите, на 15. IV. 1948 г. Георги Димитров съчинява „Тезисни положения по македонския въпрос”, прие­ти от ПБ на ЦК на БРП (к) като ръководство при провеждането на по-нататъшната денационализаторска дейност. В тезисите се твърди, че създадената Македонска република в Югосла­вия била „основата да се обединят в бъдеще и другите час­ти на македонския народ в Пи­ринска и Егейска Македония”.

Обединението на македонския народ в рамките на федерация­та било от „извънредно голя­мо значение и трябва всячески да се съдейства за негово­то реализиране”. През април-юни 1948 кошмарната инвазия продължава с невиждано настър­вение и наглост. „Буденето”, „издигането”, „внедряването” на т. нар. македонско национално съз­нание сред коренното българско население става канон на офи­циалната държавна политика. Комунистите са съучастници в нечувано национално предател­ство и заслужено започват да ги сочат като новите еничари на българския народ. Единодуш­ни в това отношение са и оцен­ките на западните политичес­ки наблюдатели.

(Бр. 16/1996 г. на „Златоградски вестник”)