„Ликуват нашите вечни неприятели немци, австрий­ци и турци, злорадстват унгарците и българите, че сър­бите и Сърбия са предадени дори от „необвързаните”, на които точно Югославия най-много помогна за освобождението им от колониализма…”

„На македонците са най-мили българите, с които сърби­те никога и никак не могат да постигнат разбирателство…”

„Може би сега Италия ще поиска Истър и Риека, Герма­ния ще поиска Словения да й стане васал, унгарците ще поискат Северна Войводина, а българите - граница с Албания на Вардар?”

(Из „Географска читанка” за VIII клас,

издадена от Министерството на просветата

в Сърбия през 1993 г.)

„Ако мене бяха питали си­лите, аз щях да им кажа кое на кого е, но не ме питаха. Сръбско е до Стара планина, там зад София. И Рила е Сръбско, и още по-нататък, все до Велес. А там, към Ско­пие, то е старовремско Сръб­ско…”

(Из „Пирот и околията”

от д-р Борислава Лилич, 1994 г.)

„- Какво ще пожелаете на родолюбивите и национално мислещи българи?

- Да не вярват на сърбите в никакъв случай и в нищо. Със сърбите не може да се прави политическа сделка. Защото те са винаги с наме­рението Македония да оста­не сръбска и в Сърбия. Да не се залъгват нашите парла­ментаристи да правят поли­тически сделки със сърбите и да мислят, че ще стигнат до някакъв резултат. Никога няма да имат добър резул­тат. Всичко друго може, оба­че със сърбите – не!”

(Из интервю на Алекси

Стоименов с Иван Михайлов)

(Бр. 20/1996 г. на „Златоградски вестник”)